Читать «Мечът на Шанара» онлайн - страница 33

— Всички във Вейл ще бъдат в опасност, докато сме тук. Трябва да се махнем тази нощ — още сега! Готов ли си да дойдеш с мен?

Флик енергично кимна и Ший продължи:

— Ще отидем в кухнята и ще си приготвим малко храна заизпът, само за няколко дни. Там ще оставя бележка на татко.

Без да каже нито дума повече. Ший грабна малкия вързоп с дрехите си от килера и изчезна безшумно в тъмния като рог коридор, който водеше към кухнята. Флик бързо го последва. В коридора нищо не се виждаше и няколко минути те опипваха пътя си покрай стените и ъглите, докато накрая стигнаха до голямата кухненска врата. Когато влязоха в кухнята Ший запали свещ и даде знак на брат си да се занимае с храната, а той започна да пише бележка на баща си. След няколко минути Флик беше готов и се върна при брат си, който загаси свещта и тръгна. Когато стигна до задната врата. Ший се спря и се обърна към него:

— Изобщо не говори след като излезем. Просто ме следвай отблизо.

Флик кимна нерешително, притеснен от това, което може би ги чакаше в нощта зад затворената врата — нещо, което ги чакаше, за да прегризе гърлата им, както беше направило с кучето само преди няколко минути. Но сега нямаше време за колебание. Ший отвори предпазливо широката врата, надникна през нея в осветения от луната двор, и след секунда махна на Флик. Измъкнаха се предпазливо в хладния въздух на нощта и затвориха внимателно вратата зад себе си. Извън къщата беше по-светло. Огледаха се и видяха, че няма никой. Оставаха един-два часа до зазоряване, когато селцето щеше да започне да се пробужда. Братята се спряха до сградата и се ослушаха за някакви звуци, които можеха да предупреждават за опасност. Не чуха нищо и Ший тръгна през двора. Изчезнаха в сянката на стената от жив плет. Флик хвърли последен, тъжен поглед на къщата, която може би никога вече нямаше да види, а Ший мълчаливо пое между сградите на селцето. Младежът от Вейл знаеше, че Носителят на черепи не беше сигурен кой е той, иначе щеше да го залови още в страноприемницата. Но се обзалагаше, че съществото подозира, че той живее в долината и затова е дошло в спящия град на Вейлската долина, за да разузнае за липсващия наследник, наполовина син на потомството на Шанара. Ший отново прехвърли в главата си плана за пътуването, който беше нахвърлил в хана. Ако врагът е открил кой е той, както го беше предупредил Балинор, тогава всички възможни пътища щяха да бъдат наблюдавани. И още нещо, когато откриеха, че липсва, нямаше да си губят времето, а веднага щяха да почнат да го търсят. Допускаше, че това ужасяващо същество не е само и че те вероятно наблюдават цялата долина. Флик и той трябваше да се възползват от безшумното си тайно измъкване и за ден или малко повече да напуснат долината и страната. Това означаваше, че трябва да вървят бързо и почти да не спят. Щеше да бъде тежко, но най-големият проблем беше къде да избягат. Имаха храна за няколко дни, а отиването до Анар щеше да продължи няколко седмици. Братята не познаваха местността извън Вейл, с изключение на няколко пътя и селца, които Носителите на Черепи сигурно щяха да наблюдават. Като се имаше предвид положението им, те нямаха друга възможност, освен просто да си изберат някаква посока, в която да се движат. Но по кой път да тръгнат? Коя ли беше посоката, която дебнещото същество най-малко очакваше те да поемат?