Читать «Мечът на Шанара» онлайн - страница 31

— Тръгвам с теб — Съобщи му тихо той.

Ший го погледна, леко изненадан.

— Не мога да ти позволя да направиш това. Татко никога няма да разбере. Освен това може и никъде да не отида.

— Не забравяй какво каза Аланон. И аз съм вътре с теб — упорстваше Флик. — Освен това си ми брат. Не мога да те изоставя.

Ший го погледна учудено, после кимна с глава и му поблагодари с усмивка.

— Ще говорим за това по-късно. Във всеки случай не мога да тръгна преди да реша накъде отивам и от какво ще имам нужда, ако изобщо тръгна. Трябва да оставя някаква бележка на татко. Не мога да изчезна просто ей така, независимо какво мислят Аланон и Балинор.

Станаха от масата и отидоха в кухнята, за да вечерят. През останалата част от вечерта крачеха нервно напред-назад от салона до кухнята и обратно, и няколко пъти отскочиха до спалните помещения. Там Ший се ровеше из вещите си и разсеяно отбелязваше какво има, отделяше напосоки това, което му паднеше под ръка. Флик го следваше мълчаливо. Не искаше да го оставя сам. Страхуваше се, че брат му може да реши да тръгне за Кълхейвън, без да му се обади. Ший го увери, че няма да напусне Вейл, без да го предупреди, но уверенията му не успокоиха Флик и той започна да го следи още по-отблизо.

Когато Ший се събуди от допир на нечия ръка върху неговата, нощта беше напреднала. Не беше заспивал дълбоко и студеният допир го събуди мигновено. Сърцето му заби луда Замята се буйно, мъчейки се да се освободи, и протегна ръка, за да сграбчи невидимия си нападател. Чу припряно шъткане и изведнъж различи широкото лице на Флик, неясно очертано на слабата светлина на луната, която се промъкваше през пердетата на прозореца. Страхът го напусна и въздъхна облекчено.

— Флик! Изкара ми акъла…

Отново се напрегна, когато силната ръка на брат му се стовари върху отворената му уста и той отново чу предупредителното му шъткане. В сумрака Ший успя да съзре изкривеното му от ужас лице. Кожата му беше силно опъната от студения въздух на нощта. Опита се да се надигне, но яките ръце на Флик го стиснаха още по-силно и придърпаха лицето му към здраво стиснатите му устни.

— Мълчи — прозвуча в ушите му шепот, а гласът трепереше от ужас. — Прозорецът — тихо!

Флик отпусна хватката си, внимателно и бързо го изтегли от леглото, повлече го по пода и накрая двамата братя се проснаха бездиханни върху твърдите дъски, скрити в сенките на отдалечения край на стаята. После запълзяха към открехнатия прозорец, все още легнали по корем, без да смеят дори да дишат. Когато стигнаха до стената, Флик придърпа Ший към края на прозореца. Ръцете му трепереха.

— Ей там до сградата отсреща. Погледни!

Уплашен до смърт, Ший повдигна глава към перваза на прозореца и внимателно се вгледа над дървената рамка в тъмнината отвън. Почти веднага видя съществото — огромна, ужасно черна фигура, която се придвижваше приведена почти на две, сякаш пълзеше и се влачеше бавно през сенките на сградите на отсрещната страна на улицата, с изкривен от гърбица гръб, покрит с плащ, който леко се надигаше и отпускаше, сякаш нещо под него го буташе и дърпаше. Дишането му беше съпроводено от противни остри хриптения, които се чуваха отдалеч, а краката му издаваха странен стържеш звук, когато стъпваше на черната земя. Ший се вкопчи още по-здраво в перваза, очите му се втренчиха в приближаващото се същество и секунда преди то да се озове точно под отворения прозорец, ясно видя сребърна висулка със знак на искрящ череп.