Читать «Мечът на Шанара» онлайн - страница 32

ГЛАВА 4

Ший се сгромоляса безмълвен до брат ся и те останаха сгушени един до друг в тъмнината. Чуваха, че съществото се движи и с всяка изминала секунда стържещите звуци се засилваха. Убедиха се, че прекалено късно бяха обърнали внимание на предупрежденията на Балинор. Чакаха и докато се ослушваха, не смееха да продумат. На Ший му се искаше да избяга, но се разкъсваше от страха, че ако се помръдне, съществото отвън ще го чуе и незабавно ще го залови и убие. Флик седеше неотлъчно до него и трепереше от студения полъх на нощния вятър, който омотаваше пердетата около рамката на прозореца.

Изведнъж чуха ожесточен лай на куче, който се повтори — отново и отново — и накрая се превърна в глухо ръмжене, предизвикано едновременно от страх и омраза. Двамата братя предпазливо надигнаха главите си над перваза, погледнаха навън и се взряха в бледата светлина. Съществото със знака на черепа стоеше приклекнало пред сградата точно срещу тях. На около десет стъпки от него стоеше огромно куче вълча порода, което един от жителите на Вей л използваше при лов. Оголените му бели зъби проблясваха, докато наблюдаваше неканения гост. Двете сенки се обърнаха една към друга в полумрака на нощта. Съществото продължаваше да диша тежко и да издава същите стържещи звуци, а кучето ръмжеше тихо, зъбеше се и от време на време настъпваше приведено към него. После в пристъп на гняв голямото куче се нахвърли срещу неканения гост и протегнатите му лапи се пресегнаха към потъналата в тъмнина глава. Но изведнъж изпод издутия плащ изскочи подобен на лапа крайник, който рязко се стрелна към гръкляна на беззащитното животно и го тръшна бездиханно на земята. Всичко стана за секунди. Братята бяха така изумени, че насмалко да забравят да клекнат под перваза, за да не бъдат забелязани. Секунда по-късно пак чуха странния стържещ звук. Съществото се влачеше край стената на съседната сграда. Но звукът започва да отслабва, сякаш то се отдалечаваше от страноприемницата. Доста време мина. Братята чакаха, затаили дъх, скрити в сенките на стаята и трепереха, без да могат да се спрат. Нощта около тях бе притихнала и те напрягаха слух с надеждата да доловят нещо, което да им подскаже къде се намира съществото. Накрая Ший събра достатъчно кураж и надникна още веднъж над перваза на прозореца в тъмнината. Докато брат му се оглеждаше, ужасеният Флик изпита огромно желание да допълзи до най-близкия изход, но с бързо кимване на глава Ший го увери, че съществото си е отишло. Флик веднага се отдръпна от прозореца и се върна в топлината на леглото си. Но още не се беше завил, когато забеляза, че Ший започна да се облича припряно в тъмнината. Тъкмо се готвеше да каже нещо, но видя как брат му докосна с пръст устните си, предупреждавайки го да мълчи. Флик моментално започна да навлича дрехите си. Каквото и да си беше наумил Ший, където и да отиваше, Флик беше твърдо решен да го следва. Когато и двамата се облякоха, Ший придърпа брат си и му прошепна тихо в ухото: