Читать «Мечът на Шанара» онлайн - страница 29

И изведнъж, точно когато му се стори, че Флик се готви да се връща, непознатият се раздвижи леко на стола и каза нещо на Флик. Ший видя как брат му се обърна към непознатия и му отговори, поглеждайки бегло към мястото, където се беше скрил. Ший отстъпи по-дълбоко в сянката на хола и затвори вратата. Те някак се бяха издали. Докато мислеше къде може да избяга, Флик внезапно мина през двойната врата с побеляло от страх лице.

— Видя те на вратата. Мъжът има ястребов поглед. Каза ми да те заведа при вето.

Ший помисли за момент и после поклати отчаяно глава. Имаше ли къде да избягат и да се скрият? Та нали където и да отидеха, само след няколко минути щяха да ги открият?

— Може пък и нищо да не знае — подхвърли с надежда той. — Може да си мисли, че знаем къде е отишъл Аланон. Внимавай какво ще му кажеш, Флик.

Влезе през широката двукрила врата, мина през салона и стигна до масата, където седеше непознатият. Спряха се точно зад него и зачакаха. Без да се обръща той с бързо движение на ръката им направи знак да седнат на масата. Неохотно се подчиниха на негласната заповед и за известно време тримата седяха мълчаливо и се изучаваха с поглед. Непознатият беше едър човек, широкоплещест, въпреки че не чак толкова огромен, колкото Аланон. Плащът обгръщаше цялото тяло и те виждаха само главата му. Чертите му бяха груби и силни, приятни на вид, като изключим тъмния белег, който прорязваше бузата от края на дясната вежда до устата. Очите, с цвят на лешник, се сториха на Ший необикновено кротки и говореха за скрита под суровата му външност доброта. Русата коса беше късо подстригана и падаше свободно над широкото чело около малките уши. Ший разглеждаше непознатия и не можеше да повярва, че е възможно той да е врагът, за чиято поява в долината ги беше предупредил Аланон. Дори и Флик изглеждаше външно спокоен.

— Нямаме време да си играем на котка и мишка. Ший — проговори пришелецът изведнъж с благ, но отегчен глас. — Предупреден си да бъдеш внимателен, но аз не нося знака на Черепа. Аз съм приятел на Аланон. Името ми е Балинор. Баща ми е Рул Букхана, кралят на Калахорн. Братята бяха чували името, но Ший не искаше да рискува.

— Как да бъда сигурен, че ти си този, за когото се представяш? — запита той бързо.

Непознатият се усмихна:

— Ти носиш в джоба на куртката си три камъка. Камъните на Елфите, които ти е дал Аланон.

Изуменият младеж от Вейл кимна едва забележимо. Само някой, изпратен от огромния странник, можеше да знае за камъните. Той се наведе напред предпазливо.

— Какво стана с Аланон?