Читать «Нишката на покварата» онлайн - страница 49

Девойката улови погледа му, след което насочи очи към малкото езерце. После разтвори пръстите му и се запъти натам, приклякайки до ръба му. Беше дълбоко едва няколко сантиметра, ала водата бе достатъчно бистра, за да се види изронената извивка на пръстта на дъното му. Докато гледаше, малка лещанка изскочи от цепнатината в скалата, подскочи два-три пъти във водата и цамбурна в потока, който продължаваше своя път из пролома, изливайки се от ръба на каньона. Рибката обаче едва ли знаеше това

Лусия се загледа в отдалечаващото се сребристо гръбче, изпитвайки съжаление, че не бе успяла да предупреди навреме бедното животинче. Неговият път беше предопределен — както и нейният.

Някога бе живяла в Императорската цитадела — затворничка в позлатена клетка. Преди пет години беше спасена от пленничеството си и дойде в Лоното, само за да открие, че то също представляваше затвор, макар и малко по-различен. В Цитаделата я задушаваха стените, а тук — чакането.

Либера Драмач бяха поели това мизерстващо селище преди единадесет години и го бяха превърнали в процъфтяващ укрепен град, използвайки постоянно увеличаващото се население за собствените си тайни цели. Това бе една перфектно организирано начинание. И представляваше всичко за нея.

— Аз знаех какво ще се случи — бе й казал Заелис веднъж. — Бях нещо като твой опекун още откакто бе малко момиченце и дори тогава знаехме, че си Различна. Ти проговори на шест месеца, и то не само пред нас. Майка ти си мислеше, че ще може да те скрие, ала аз знаех, че това е невъзможно. Тогава започнах делото си. Започнах да се движа в научните кръгове, търсейки хора, съпричастни към Различните, проучвайки мнението им по този въпрос, и когато се уверявах в надеждността им, им казвах за теб. Беше изменничество, ала им казвах. Твоето възкачване на трона — възкачването на една Различна на престола — би подкопало позициите на Чаросплетниците, би унищожило всичко онова, за което се бореха те. Как биха могли Вещерите да служат на една Кръвна Императрица, която е Различна? А откажеха ли, това щеше да означава измяна срещу всички благородни фамилии, предани на короната. Смъртната хватка, в която държаха цял Сарамир, щеше да бъде премахната.

И ето че сега беше тук. Макар че й позволяваха да се разхожда и да си играе на воля в долината, някой неизменно я наглеждаше. Бяха възложили всичките си надежди, всичките си амбиции на Лусия. Без нея представляваха само една сбирщина предатели, опитващи се да подринат устоите на империята. Тя даваше смисъл на съществуването им. Те я закриляха, криеха и охраняваха; ревниво пазеха своята обезнаследена Престолонаследничка, докато не станеше достатъчно могъща и голяма, за да се завърне, предявявайки

претенциите си към трона.

Никой не я бе питал дали тя искаше това. Никой — през всичките тези години.

— Всичко наред ли е, Лусия? — попита Кайлин. Девойката й хвърли бърз поглед, след което отново впери взор в езерцето.

— Сигурно й се иска да бяхме построили Лоното в близост до някой ручей, с който да си говори — обади се Юги. — Чувал съм, че тукашните потоци псуват като каруцари.