Читать «Нишката на покварата» онлайн - страница 46

Заелис отпи замислено от чая си и попита:

— Какво те безпокои тогава?

Кайлин изведнъж се надигна от мястото си. Изправена в цял ръст, тя представляваше страховита гледка. Високата жена направи няколко крачки из стаята, след което спря и се обърна към събеседника си.

— Нямаме никакво време — изрече.

— Сигурна ли си? — присви очи Заелис.

— Усещам го — каза жената от Аления орден.

Мъжът се намръщи. Това беше доста необичайно за Кайлин. Тя бе практичен човек и по принцип не говореше отвлечени неща. Той я изчака да продължи.

— Знам как звучи, Заелис — рече отбранително, сякаш събеседникът й я беше обвинил. — Иска ми се да имах повече доказателства, които да ти предоставя.

Той се изправи и залитна леко, прехвърляйки тежестта на тялото си върху единия си крак. Другият беше лошо счупен преди доста време и така и не зарасна както трябва.

— Кажи ми какво усещаш тогава.

— Нещата достигнаха критичната си точка — отвърна Кайлин след известен размисъл. — Чаросплетниците бяха прекалено потайни през изминалите години. Какво според теб са спечелили от съюза си с Мос? Помисли, Заелис. Имали са идеална възможност да сторят всичко, което са искали да направят, след като Мос стана Император. От този момент нататък никой вече не застава на пътя им. Какво правят те обаче?

— Купуват земя. Купуват земя и компании, занимаващи се с речно корабоплаване.

— Легални предприятия, които… — жената махна ядосано с ръка, — не носят кой знае каква печалба. — Раздразнението в гласа й беше очевидно. През цялото това време усилията на Либера Драмач да разберат нещо повече за странните покупки на Чаросплетниците се бяха оказали безплодни. Вещерите имаха защити, непосилни за обикновените шпиони, а Кайлин се боеше да използва хора от Аления орден от страх организацията да не бъде разкрита. Една пленена Сестра и всичко можеше да рухне.

— Това отдавна ни е известно, Кайлин — каза Заелис. — Какво те безпокои сега?

— Не знам — сви рамене жената. — Навярно обстоятелството, че не мога да прозра техния план. Има твърде много въпроси, чиито отговори не знаем.

— Ти беше тази, която настояваше най-много да пазим в тайна съществуването си — напомни й настойникът на момичето. — Съгласихме се да се обединим, да съберем силите си и да разгласяваме присъствието си, докато Лусия не порасне достатъчно. Навярно сме били прекалено предпазливи. Сигурно е трябвало да им създаваме пречки при всеки техен ход.

— Мисля, че ни подценяваш — поклати глава Кайлин. — Ние се крием, защото се налага. Ако разкрием картите си твърде рано, това ще означава смърт за всички нас. — Сестрата от Аления орден направи кратка пауза, замисли се за момент, след което продължи: — Чаросплетниците като че ли също се обединяват, ала съм сигурна, че те са знаели от самото начало, че ще се радват на властта, с която разполагат в момента, само за известен период от време. Съзнавали са, че покварата, която вещерските им камъни предизвикват, ще отрови земята, както и че Мос ще бъде обвинен за това. Мос е техният герой — без него не само ще бъдат лишени от власт, но и ще бъдат наказани, задето се опитват да узурпират системата. Благородниците вече планират как да се отърват от тях.