Читать «Нишката на покварата» онлайн - страница 34

— Моите извинения, Императрице — поклони се шеговито той. — Нямах представа, че днешният ден е толкова важен за вас.

Тя го зяпна с престорено недоумение.

— Мъжете са толкова невежи.

— Е, щом ще ме обиждате така, по-добре да се върна в покоите си и да се махна оттук — подразни я Императорът.

— Оставате тук и заедно се приготвяме за посрещането! — тропна с крак съпругата му. — Ако не искате от утре да сте без Императрица.

Мос се усмихна и отстъпи пред желанието й. Веднага беше наобиколен от куп слуги, които взеха да го парфюмират и да доизглаждат тоалета му. Всичките тези приготовления, пищност и церемониалност му идваха в повече; той беше груб и прям мъж и изобщо не се интересуваше от разните там ритуали и древни традиции. Процесът по посрещането на високопоставен гост беше изключително сложен и многопластов. Недостатъчна подготовка и гостът можеше да се засегне, а прекалено пищното посрещане току-виж го смутило. Ето защо Императорът бе предоставил на новата си жена пълни правомощия по тези въпроси.

Когато приготовленията завършиха, Мос хвърли бърз поглед към съпругата си, която се направи, че не го забеляза. Пътищата на боговете наистина бяха неведоми — да го дарят с такова прекрасно създание, когато наближаваше петдесет и петата си жътва. Всичко бе започнало като политически ход — Мос бе станал Император, а единственият му наследник беше мъртъв. Първата му съпруга — Онони — отдавна бе преминала детеродната възраст, така че главата на рода Батик анулира брака си с нея и се зае да си търси млада невеста. Майката на Дурун прие това решение абсолютно спокойно — женитбата й с Мос не беше следствие на любов, а плод на взаимна изгода, какъвто бе случаят при повечето бракосъчетания в Сарамир. Онони остана да наглежда северните владения на рода Батик, докато доскорошният й съпруг се премести в столицата и започна да се оглежда за потенциална Императрица.

Намери я в лицето на Лараня ту Танатсуа, дъщеря на баракс Горен от Джоспа — град, разположен в пустинята Тчом Рин. Скрепяването на връзките с източната част на империята бе мъдър ход, особено в този момент, когато планините, които ги разделяха, ставаха все по-опасни за прекосяване и единственият начин за комуникация бяха Чаросплетниците. Лараня бе изключително красива — тъмнокоса, смугла, закръглена и пламенна. Мос веднага я хареса и на мига забрави за кльощавите, плоски жени, които му предлагаха до този момент. Лараня го накара да измине целия път до Джоспа, за да получи съгласието й за женитбата, и дори когато Императорът направи това, младата жена се държеше тъй, сякаш не той, а тя си избираше съпруг.

Може би именно тогава Лараня плени сърцето му. Той я взе със себе си в Аксками и там вдигнаха страхотна сватба. През последвалите три години пламъкът на любовта се разгоря в сърцата и на двамата, независимо от обстоятелството, че съпругата му беше по-млада от него с повече от двадесет жътви. И Мос, и Лараня бяха чепати характери, упорити и страстни, и обичаха да правят нещата по свой собствен начин; всеки от тях намери един достоен съперник в другия. Сред слугите се разпространяваха легенди за бесните им караници, ала любовта им един към друг беше не по-малко забележителна. Въпреки злощастията, които го съпътстваха на всяка крачка, откакто бе станал Кръвен Император, Мос се чувстваше благословен с Лараня. Имаше само едно нещо, което помрачаваше радостта му и нерядко стоеше в основата на конфликтите с жена му.