Читать «Нишката на покварата» онлайн - страница 33

— Вашите поданици гладуват заради вас, Мос! — рече злобно вещерът. — Не хвърляйте вината за собствените си грешки върху Чаросплетниците! Вие пръв започнахте търговската война, като увеличихте експортните такси!

— А ти какво би ме посъветвал? — извика му императорът. — Да оставя икономиката ни да рухне?

— Не ме интересуват вашите оправдания! — каза Чаросплетникът. — Фактите говорят недвусмислено, че вината е изцяло ваша.

Благородникът пресуши чашата си и хвърли изпепеляващ поглед на събеседника си.

— Взехме този проклет трон заедно — изсъска той. — Това ми струваше живота на единствения ми син, ала успяхме. Аз изпълних своята част от уговорката ни. Направих ви част от империята. Дадох ви моята земя, дадох ви права. Това бе половината от сделката. Къде е другата половина?

— Задържахме ви на трона — отвърна вещерът, повишавайки яростно глас. — Ако не бяхме ние, вашата некадърност досега да ви е свалила сто пъти от власт. Спомнете си за колко метежи ви предупредих, колко заговори и опити за покушение над живота ви предотвратих! Пет години на слаба реколта, нестабилни пазари, политически хаос; на благородните семейства им дойде до гуша от това. — Изведнъж гласът на Върховния Чаросплетник стихна до шепот. — Те искат да се отърват от вас, Мос. Да се отърват от вас и мен.

— Точно заради слабите жътви започна тази ужасна бъркотия! — изкрещя Императорът, останал без дъх от ярост. — Заради тази проклета зараза! Каква е причината за нея? На какво се дължи? Защо не знаеш?

— Чаросплетниците не са всемогъщи, Императоре мой — промълви дрезгаво Какре, докато му обръщаше гръб. — Ако бяхме всесилни, нямаше да се нуждаем от вас.

* * *

— Ето го и него! — усмихна се Императрица Лараня, изплъзна се от нервничещите си прислужнички и се завтече към вратата на стаята, където Мос току-що се беше появил. Тя се хвърли в обятията на Императора и го целуна закачливо, после се отдръпна, пооправи косата му и погледът й срещна неговия.

— Изглеждаш ядосан — каза. — Нещо не е наред ли? — След което се усмихна прелъстително: — Нещо, което да не мога да оправя?

Мос усети как лошото му настроение моментално се изпарява в прегръдките на любимата му и се наведе, за да я целуне отново — този път страстно.

— Едва ли има нещо, което да не можеш да оправиш с тази прелестна усмивка — рече мъжът.

— Ласкател! — обвини го тя и се изплъзна от ръцете му. — Закъсняваш. Освен това намачка роклята ми с непохватните си лапи. Сега прислужничките ми пак ще трябва да се занимават с мен. Всичко трябва да е перфектно за пристигането на брат ми.