Читать «Нишката на покварата» онлайн - страница 35
Крис Удинг
Макар че физическото привличане помежду им бе достатъчно силно и креватните им забавления — достатъчно чести — съюзът им не се беше увенчал с дете. Едва ли имаше нещо, което Лараня да жадува повече, от това, да го дари със син, ала все не можеше да зачене и горчивината и разочарованието от този факт постепенно започнаха да се прокрадват в думите им. За разлика от сина си Дурун — който бе преминал през същия ад с жена си — убитата Императрица Анаис ту Еринима, — Мос знаеше, че не е безплоден. Той обаче си даваше сметка и за нещо друго — колкото и да се нуждаеше от син, сегашната му съпруга едва ли би се оттеглила толкова лесно като Онони от позицията си, за да му позволи да се ожени отново. Без значение колко му се искаше да стори това.
После внезапно чудото се случи. Преди две седмици тя му бе съобщила новините — най-накрая беше бременна! Мос вече го бе предусетил — по държанието й, по червенината на бузите й, тайнствения начин, по който се усмихваше, когато си мислеше, че никой не я гледа. Целият й свят се бе обърнал навътре — към детето в утробата й — и Императорът бе едновременно озадачен и очарован от промяната, случила се с нея. Дори и сега, когато жена му избягваше да демонстрира състоянието си, той я гледаше как несъзнателно слага ръка върху корема си, зареяла поглед в далечината, докато прислужничките й се суетяха около нея. Неговото дете. Мисълта за това го накара да се усмихне широко.
Той улови ръката на съпругата си и двамата застанаха на невисокия подиум на върха на трите стъпала, загледани надолу към благородниците от свитата им и императорските стражи, изпълнили залата. После Лараня вдигна очи към неговите и се усмихна. Императорът почувства как в сърцето му се разлива приятна топлина и той си помисли за изтощителния ден, който още не беше свършил, след което съзнанието му се насочи към живота, който растеше в утробата на жена му.
Отново щеше да бъде баща, мина през ума му, докато гледаше как високите двойни врати, над които висяха алено-сребристите знамена на рода Батик, се отварят широко и братът на жена му прекрачва прага на залата, следван от свитата си. В името на детето си би изтърпял всичко — дори и посещението на своя девер.
* * *
Въглените в огнището, издълбано в средата на покоите на Какре, обливаха помещението с кървавочервеното си сияние. По настояване на Върховния Чаросплетник стените бяха оголени до камък и сега в покрития с лъскав
