Читать «Нишката на покварата» онлайн - страница 32
Крис Удинг
Кръвният император на Сарамир Мос ту Батик стоеше пред едно сребърно огледало вътре в Цитаделата и се взираше в отражението си. Той беше мускулест мъж, няколко сантиметра по-нисък от идеалния ръст на широкоплещестото си тяло, което създаваше впечатлението, че е набит и много як. В момента бе стиснал зъби, едва прикривайки гнева си под четинестата, тук-таме прошарена в сиво брада. Той бързо пооправи церемониалните си одежди с припряни движения, подръпвайки маншетите и коригирайки колана си. Ярките лъчи на следобедното слънце проникваха през стреловидните прозорци на стаята и облак прашинки танцуваха под светлината им. Обикновено тази гледка му се струваше красива, ала днес само засилваше контраста между осветените пространства и сумрака в останалата част на помещението, правейки го да изглежда още по-мрачно.
— Трябва да се контролирате повече! — изграчи някакъв глас от дълбините на стаята. — Гневът ви е очевиден.
— По духовете, Какре, как няма да съм ядосан! — извика Мос и отмести взор от огледалото, поглеждайки към прегърбената фигура, която изплуваше бавно от сумрака в ъгъла на помещението. Тя носеше изработена от всевъзможни парцали, кожа и неизвестни материали роба, съшити заедно в произволно съчетание, отричайки всички закони на логиката и хармонията. Лицето му бе скрито под оръфаната качулка, под която се подаваше единствено мършавата му челюст, ала тя не помръдна, докато притежателят й говореше. Това бе личният Вещер на Императора — Върховният Чаросплетник на империята.
— Няма да е хубаво да се срещнете с вашия девер в такъв вид — продължи Какре. — Така само ще го обидите.
Мос се изсмя грубо.
— Реки? Изобщо не ме интересува какво ще си помисли този книжен червей. — Императорът се завъртя рязко и обърна гръб на огледалото. — Предполагам, че сигурно вече си научил онова, за което ми докладваха?
Какре надигна глава и сиянието на окото на Нуку освети лицето, скрито под качулката. Истинската Маска на Върховния Чаросплетник представляваше лицето на мумифициран труп — със зейнала уста и бледи, хлътнали бузи — и беше изработена от сушена кожа. Мос смяташе неговия предшественик — Върховния Чаросплетник Вирч — за достатъчно отблъскващ, ала Какре бе още по-неприятен. Едва ли някога щеше да е способен да погледне към Вещера, без да се погнуси.
— Зная за какво иде реч — простърга гласът на Какре.
— Така си и мислех — измърмори злъчно Императорът. — Май в тази Цитадела се случват малко неща, за които да не знаеш, нали, Какре? Ти научаваш всичко — дори и онова, което изобщо не те засяга.
— Всичко, което става в Сарамир, ме засяга — отвърна невъзмутимо Вещерът.
— Сериозно? Тогава защо не се поинтересуваш защо реколтата линее с всяка изминала година? Защо не направиш нещо, с което да спреш тази поквара, която пълзи в недрата на империята ми, която кара децата да се раждат Различни, която деформира дърветата и прави планините опасни, понеже само боговете знаят какви чудовища са се навъдили там? — Императорът пристъпи до масата, взе оттам гарафата с вино и си наля пълна чаша. — Вече сме в края на лятото! Тази година се очертава да бъде още по-лоша и от предишната — освен ако богинята Еню не се намеси и не направи някакво чудо! Заплашва ни глад, Какре! В някои от по-отдалечените провинции вече са намалили дажбите на селяните! Тази реколта ми
