Читать «Нишката на покварата» онлайн - страница 25

Чиен я изгледа с присвити очи и си взе едно резенче от плодовете, намиращи се на масата. Мишани продължи:

— Казаха ми, че мога да се обърна за една услуга към вас.

— Слушам ви.

— Трябва ми кораб, с който да се върна в Сарамир.

— Кога?

— Колкото е възможно по-скоро.

— Госпожице Мишани, та вие току-що пристигнахте тук. Нима Кисантх успя да ви отблъсне за толкова кратко време?

Благородничката не беше изненадана. Очакваше той да е проверил кога е пристигнала. За мъж с неговите връзки това бе като детска игра. Горещо се надяваше презокеанските му връзки да не са толкова добри.

— Кисантх е забележително място — рече тя. — Изпълнено с живот.

Чиен я изгледа преценяващо. Дали знаеше какви бяха отношенията й с баща й? Официално тя продължаваше да се води като член на фамилията, ала кой можеше да каже докъде бяха стигнали слуховете за предателството й?

Популярната версия гласеше, че момичето е изпратено на изток, отвъд планините, за да се грижи за тамошните интереси на могъщото си семейство. Иначе баща й не беше спрял да я издирва, използвайки всички средства, с които разполагаше. Мишани не се заблуждаваше какво щеше да се случи с нея, ако я откриеха. Щеше да се превърне в затворник в собствените си владения, щяха да я принудят да демонстрира солидарност с рода Коли и да подхранва лъжата, която бяха разпространили, за да прикрият безчестието, което тя им бе стоварила с действията си. След което най-вероятно щяха да я убият.

Статусът й на благородничка не беше нищо повече от една преструвка, един блъф и Мишани подозираше, че Чиен осъзнаваше това. Девойката се надяваше, че търговецът няма достъп до информацията, която би я сринала в очите му, но в държанието му се усещаше нещо странно и тя за нищо на света не би му се доверила. Трябваше да изиграе майсторски картите си, използвайки обстоятелството, че баща й бе влиятелен партньор на рода Мумака и щеше да е дълбоко задължен на всеки, помогнал на дъщеря му.

— Колко скоро трябва да заминете?

— Утре — отвърна девойката. Всъщност тя не знаеше колко спешно е отпътуването им, ала беше най-добре да назове максимално скорошна дата, докато се пазареше.

— Утре значи — каза замислено търговецът.

— Може ли да стане? — попита Мишани.

— Възможно е — потри брада Чиен и се загледа към лагуната. — Ще ми струва доста пари заради незаетото с товари пространство. Може би най-рано след три дни — да, ще ми трябват поне три дни да организирам нещата.

— Не е толкова зле — рече благородничката. — Всички разходи ще ви бъдат възстановени. Имате най-дълбоките ми благодарности. — Колко удобно звучеше тази фраза — събеседникът й сигурно си мислеше, че по този начин една от най-могъщите търговски фамилии му става задължена, докато момичето я бе използвало в буквалното й значение. Тя имаше пари — Либера Драмач нямаше да пожали никакви средства, за да ги върне у дома — ала що се отнася до услугите, едва ли можеше да предложи нещо, което да заинтересува Чиен ос Мумака. Мишани изведнъж се почувства зле, задето лъжеше така търговеца.