Читать «Нишката на покварата» онлайн - страница 24

Дългокосото момиче го последва. Чиен беше нисичък мъж с бръсната глава и широко лице, набит и як. Обличаше се скъпо, но не показно, а частицата „ос“ между имената му означаваше, че е бил осиновен. Тя щеше да фигурира в имената на потомците му още две поколения, и едва третата генерация щеше да има право да я промени на „ту“.

През последните десет години родът Мумака бе извървял пътя от малък морски консорциум до един от двамата най-могъщи играчи в търговията между Окхамба и Сарамир. До голяма степен това се дължеше на качествата на Чиен — той бе известен с рискованите си начинания, които често се увенчаваха с успех. Недостатъчно образован и страдащ от липса на изтънчени маниери, той без съмнение беше един забележителен търговец.

— Голяма чест е за мен да бъда посетен от наследничката на такъв благороден род като Коли — каза Чиен. Речта му не звучеше толкова официално като тази на Мишани или Кайку и издаваше сходства с начина на говорене на хората от Южните префектури. Навярно истинското му семейство е било твърде бедно, за да го изучи на красноречие.

— Баща ми ви изпраща своите поздравления — излъга девойката. Чиен беше възхитен.

— Предайте му и моите — поклони се търговецът. — Трябва да ви благодарим за много неща, госпожице Мишани. Знаехте ли, че майка ми беше рибарка от флотилията на баща ви в залива Матакса?

— Наистина ли? — демонстрира изумление момичето, макар че знаеше много добре този факт. — Мислех си, че това е само слух.

— Вярно е — кимна Чиен. — Веднъж младият син на рода Мумака бил на посещение при баща ви в залива Матакса и благодарение на ръката на Шинту — или на Риека — се озовал лице в лице с една рибарка, в която се влюбил от пръв поглед. Не звучи ли досущ като приказка?

— Каква красива история — въздъхна Мишани, мислейки си точно обратното. — Достойна за поема или пиеса. — Последвалата женитба между селянка и представител на рода Мумака го бе осакатила политически и трябваше да изминат години, преди фамилията да възвърне уважението си. Добре че търговските им успехи в сферата на корабоплаването бяха ускорили този процес. Доста глупаво беше от страна на домакина й да повдига тази тема. Майка му бе освободена от клетвата си към рода Коли и беше дадена на влюбения млад глупак срещу политически концесии, които родът Мумака продължаваше да изплаща и до днес. Дори и сега, когато бяха водещи фигури в търговията между Сарамир и Окхамба, задълженията им към рода Коли бяха облагодетелствали изключително много баща й. Мишани си помисли, че ако не беше погасяването на тези задължения, родът Мумака щеше без съмнение да се превърне в монополист в сферата на търговското мореплаване.

— Обичате ли поезията? — попита я Чиен, разсейвайки я от мислите й.

— Да, много харесвам Ксалис.

— Наистина ли? Не съм и предполагал, че буйните му, жестоки стихове ще допаднат на изящна дама като вас.

— Императорският двор в Аксками е не по-малко жесток от кървавите сражения, за които Ксалис е писал — усмихна му се дългокосата девойка. — Само дето раните, нанесени там, са по-незабележими и бързо загнояват.