Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 31

Казвали са ми, че повечето момчета преживяват време, когато искат да станат едно или друго, или трето, от могъщ чародей до водач на слонове или златар, или кой знае какво. Умът ми никога не се е заплитал в такива кълчища. Винаги съм искал да стана това, за което мечтаеше баща ми: войник.

На първия ми рожден ден ме занесли при един заклинател, когото баща ми особено почита, и го помолили да хвърли костите и да отгадае бъдещето ми. Магът ги хвърлил веднъж, че дваж, че три пъти, и казал на родителите ми, че съдбата ми била мъглява. Можел да види само, че ще стана воин, могъщ воин, и че ще видя земи и ще извърша дела, невъобразими за затънтения ни край.

За баща ми това било достатъчно. А и за мен, когато ми го казаха.

Малко преди да се спомине преди няколко години, майка ми каза, че магьосникът завършил предсказанията си с едно леко предупреждение. Помнеше съвсем точно думите му:

— Момчето ще язди тигъра известно време, но после тигърът ще се обърне срещу него и ще го разкъса. Виждам голяма болка, голяма скръб, но също така виждам, че нишката на живота му продължава. Но за колко по-нататък — не мога да кажа, защото след този момент около ума ми се завихря мъгла.

Това разтревожило майка ми, но не и баща ми.

— Войниците служат, войниците загиват — казал той и свил рамене. — Ако това е жребият на сина ми, така да бъде. Непроменимо е и е все едно да принесеш жертва на Умар Създателя и да го накараш да се върне на този свят, да хване Айрису и Сайонджи за ръчички и да се занимава с нашите скърби.

Майка ми разбрала голямата мъдрост в думите му и престанала да се безпокои.

Като момче бях разбрал някак какви умения трябва да изуча и кои дарби ще ми бъдат ненужни. Учех се да се бия, предизвиквах все по-големи и по-силни момчета от мен в селото, защото така си печели човек уважението. Винаги се изкатервах първи на най-високия клон и скачах от най-високата скала във вира, или дотичвах най-близо до ръмжащия зад оградата бик.

Слушах внимателно и попивах всичко, на което ме учеха ловците по стрелба, когато баща ми ми даваше уроци по изкуството на владеенето на меча или когато конярите ме учеха как да яздя и да се грижа за животните.

Едно от най-важните неща, които научих от баща си, макар никога да не ми го е казвал пряко, е, че най-доброто оръжие за един войник е най-простото и универсалното. Учеше ме да избягвам такива зрелищни неща като боздугана или бойната брадва, за сметка на простия меч, чийто напречник трябва да е от най-коравото дърво и без никаква резба, да е обшит с ковък метал, за да може да удържи на острието на противника за един жизненоважен миг, дръжката да е покрита с грапава кожа, за предпочитане от акула, и ефесът да е също толкова прост. Оръжието да е право и двуостро. Да е изковано от най-добрата стомана, която мога да си позволя, дори да се наложи да заема пари от дивизионния сараф. Не трябва да е изковано с разни глупости като жлебове за оттичане на кръвта или да се гравира със златни заврънкулки. Баща ми твърдеше, че е познавал мъже, които са загивали само заради красотата на оръжието си — изключително глупава причина да умреш.