Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 33

Айса, богът на войната, който според някои е аспект на самата Сайонджи, също ме беше надарил за войник. Растях висок и силен, с глас, който караше момчетата да ме слушат, и с достатъчно мозък в главата, за да ме следват.

Обичах да излизам на лов, но не заради убиването, въпреки че това е удовлетворението, което боговете ни дават за добре изпълнената задача. Взимах си лък, стрели, ножче, прахан и парче стомана и се отправях навътре в джунглата. Застоявах се за ден или за цяла седмица. Сестрите и майка ми се тревожеха, баща ми се правеше на безразличен. Ако ме изядеше тигър, просто гадателят щеше да е сбъркал и продължаващата нишка на живота щеше да е на тигъра.

Далече от имението ни и от околните села се учех на същинските войнишки умения: да се справяш сам; да не се боиш или поне да запазиш спокойствие, щом нощният мрак се спусне и горските шумове станат опасни, въпреки че повечето от тях идват от същества, които могат да се поберат в шепата ти; да не си придирчив към храната и да можеш да преживееш със сурова риба, полуопечено месо или с плодове и растения; да можеш да спиш, когато си прогизнал до кости и мусонният дъжд се лее като из ведро. По-важното от всички тези неща е винаги да мислиш една стъпка напред — да не забравяш, че ако камъкът, на който се каниш да скочиш, се окаже хлъзгав, можеш да се пльоснеш и да се осакатиш, а си далече от каквато и да било помощ. Или че пещерата, която изглежда толкова примамлив подслон от бурята, може да се окаже мечешка бърлога — и тогава какво става, драги ми момко? Всички тези неща изучих много добре и те много пъти след това спасяваха живота ми.

Има още две „умения“, които обикновено се свързват с войниклъка и за които баща ми не ми е говорил много, но се запознах и с тях. Едното си дойде естествено, другото така и не можах да усвоя.

Второто беше пиячката. Всички знаят, че войниците стават на сюнгери около всичко ферментирало или дестилирано и се боя, че за повечето това си е чистата истина. Но не и за мен. Като момче миризмата на вино или бренди ми обръщаше стомаха, което едва ли е необичайно. Когато пораснах, миризмата и вкусът им не станаха по-привлекателни. Като млад се надявах да изуча и това умение, пил съм насила с приятелите, веднъж като момче, когато намерихме един мях с вино, паднал край пътя от търговска кола, а втория път — в лицея, когато завършихме първата година от обучението си. Не можах да се развилнея като някои други задници на масата, прилоша ми много рано и се изнизах, а за награда два дни след това червата ми се обръщаха и в главата ми биеше тъпан. Естествено изобщо не твърдя, че не пия, защото светът се преструва, че уважава аскетите, а всъщност се чувства неловко около тях, но ще изкарам цяла вечер с една чаша вино, без някой да забележи, че е едва я допирам до устните си. Е, мога да изпия някоя биричка, но предпочитам вода, ако съм сигурен, че е чиста. Напивал съм се няколко пъти, но това са изключения, по-глупави и от онова в момчешките ми години.