Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 30

Понечих да възразя, но само погледнах строгите очи на баща ми зад гъстата, преждевременно побеляла брада и разбрах, че няма смисъл. С ругатни, дори с рев, се хванах да търкам и да чистя. След това с няколкото медни монети, които ми даде баща ми, трябваше да спазаря мебелите си — тесен дървен нар, малък скрин и гардероб без врати. Татко ми даде и една стара олющена маса — двама от слугите едва я домъкнаха в стаята ми.

Не допускаше да се разхайтвам. Всеки ден проверяваше стаите ми и от резултата зависеше какво ще ми се позволи да правя този ден.

Всичко това, знам, може да създаде впечатлението, че е бил тиран над тираните, но не беше. Не помня някога да е вдигал ръка нито срещу мен, нито срещу сестрите ми или майка ни, Серао.

Обясняваше действията си така:

— Ти си моят син. Единственият ми син. И искам да се научиш да си силен. Знам, че ти предстоят изпитания, и макар че те ще укрепят мишците ти, трябва да имаш и вътрешна сила. И най-малкото вълче трябва да се научи да хапе, преди глутницата да го приеме и да започне да го учи на лов.

Много по-късно, когато и аз се влюбих истински, разбрах колко близки са били двамата с майка ми. Тя беше дъщеря на дребен местен гадател, известен с добрите си заклинания и с това, че отказвал да прави магия, която може да навреди някому, колкото и да е лош. Знам, че баща ми е можел да си намери много по-богата жена — в провинцията ни войниците се ползват с добро име и много земевладелци с гордост са щели да дадат дъщеря си на военен, особено ако е родом от същия край и не е безимотен. Но баща ми каза, че когато за първи път видял Серао да помага на баща си в благославянето на зърното във Ведрото време, разбрал, че не иска друга.

Беше кротка, мила жена и когато се оженили, сключила договор с баща ми: всичко, което става извън дома, е негова отговорност, а за нещата вътре решава тя. Този договор се спазваше стриктно, макар че помня случаи, когато някой особено некадърен готвач или пиян слуга караше единия или другия да се изчерви и с мъка преглъщаха думите, които напираха да излязат.

И двамата ги обичах много, и се надявам въртенето на Колелото да ги е издигнало до висините, които заслужават.

Колкото до сестрите ми, няма много за разправяне. Карахме се много и се обичахме много. След време си създадоха добри семейства — едната се омъжи за селски пристав, другата — за доста богат земевладелец, а третата — за войник от местното опълчение, за когото чух, че стигнал до флаг-сержант и сега управлява семейните ни имоти. И трите бяха благословени с деца. Повече няма да говоря за тях, защото животът им беше щастлив, но недокоснат от пръста на историята. Боговете ми позволиха да им пратя злато, докато бях богат и могъщ, и им отредиха безопасен и удобен живот в неизвестност, когато двамата с император Тенедос стигнахме до своя крах.