Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 305

Леките пехотинци на Йонджи бяха дразнили калийците през цялата нощ, без да им дадат отдих. Сега всичко щеше да зависи от това дали драгуните ще стигнат навреме до позицията си.

На разсъмване един пехотен дивизион и още един тежка кавалерия бе извършил фронтална атака по вражеската линия. Беше самоубийствено и двете части бяха разгромени. Когато калийците излязоха от позициите си, за да ги довършат, драгуните атакуваха изневиделица от леса откъм западния фланг.

Микаел Янтлус и другите заклинатели на Чардън Шир не бяха усетили нищо и слисаните калийци западаха в окопите си под напора на нашите. Опитаха се да се удържат, но накрая заотстъпваха навътре в гората. Оттеглянето беше безредно.

Драгуните се върнаха назад, така че между двете армии се оформи празнина, малко повече от половин миля. Точно това искаше Тенедос, както ми каза по-късно, защото не бил сигурен доколко голямото му заклинание щяло да различава наши от чужди.

Още потръпвам, като си помисля какво ли е да си калиец, стъписан от щурма на появилите се отникъде драгуни — опитваш да се спасиш, мъчиш се да не се поддадеш на страха си, и изведнъж те напада самата гора.

Протягат се клони, пердашат като тояги и бичове и те събарят на земята. Корени се надигат от пръстта, увиват се около теб и те душат, кършат костите ти.

Някои калйици полудели — и може би са извадили най-големия късмет, — като видели как собствената им земя се надига срещу тях. Дървета се сгромолясвали с грохот върху командните позиции. Храсти се вкопчвали в хората, задържали ги, пречели им да побегнат, обездвижвали ги и те с облещени очи гледали как близкото дърво рухва върху тях.

Врани се вдигали с крясък във въздуха, горските същества изскачали в паника от бърлогите си и се втурвали да бягат от развилнелия се лес, от опустошението, далеч по-голямо и от най-свирепата буря.

Това бе първото от двете Велики заклинания, които развихри Тенедос в Калийската война. Беше невъобразимо. Никой друг не можеше да го направи; разбрах, че и никой дотогава не е чувал да е правено нещо такова. Но беше създадено, и то от един-единствен човек. Някои шепнеха, че Тенедос бил продал душата си на демони, а после клатеха глави. Не. Дори тази цена не можеше да даде толкова мощ. Никой не знаеше как е могъл, но го направи и страхопочитанието, което предизвикваше името му, се усили многократно.

Самият аз не знаех какво става, но усещах гадене и смътно безпокойство, само че го отдадох на умората и на нощния студ в гората. Вниманието ми бе приковано в заснежената линия на дърветата и в мъжете, които излизаха от леса — с викове и крясъци, хиляди, и само малко от тях в някакво подобие на боен строй. Обръщаха се непрестанно през рамо към гората, сякаш очакваха да ги подгонят демони. Но вместо това от десния им фланг прокънтяха тръби и десет хиляди кавалеристи препуснаха в атака.

Винаги съм казвал, че калийците са смели хора, и такива си бяха. Командирите зареваха заповеди и някои от мъжете и частите намериха кураж да оформят карета, за да отблъснат атаката ни. Подминахме ги и ударихме безредната маса на калийската армия.