Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 303

Три дни преди атаката всички конни части освен тежката кавалерия и един дивизион, охраняващ фланговете ни, бяха изтеглени назад от бойната линия. Надявахме се, че магьосниците и шпионите на Чардън Шир ще видят това и ще решат, че отново ги задържаме в резерва, докато се прекърши фронтът ни.

Два дни преди началото драгуните бяха събрани и строени пред маговете на Тенедос. Обзет от любопитство, отидох да видя какво става.

Всички офицери, всички сержанти и всеки пети от бойците се бяха подредили в колона и един по един заставаха пред двама чародеи. Единият магьосник държеше калийски меч в едната си ръка и щит в другата. Докосваше войника с плоското на оръжието по главата и с щита по сърцето. Вторият седеше в триъгълник, оформен от три високи мангала, от които към небето се къдреше червен дим, тъй като червеното беше цветът, избран от Чардън Шир, и припяваше:

Това е твоят компас. Това е магнитът ти. Ще бъдеш насочен. Ще бъдеш воден. Този знак следвай. Ще знаеш пътя. Нозете ти ще го усещат. А мечът ти ще те води. Нему ще се подчиниш. Не можеш да се обърнеш.

След като свършиха, единият чародей обясни какво им дава заклинанието. Ако се изгубеха в леса, трябваше само да мислят за калийци и щяха да бъдат поведени във вярната посока.

— А щом стигнете до тях — извика магьосникът, — нямате нужда от магията ми да ви каже какво да правите, нали, момци?

Мъжете зареваха яростно, като лъвове, готови да връхлетят върху плячката си. Запомних името на магьосника — Гойджам. Явно бе способен водач, защото Тенедос едва ли им беше казал, че трябва да повдигат и духа на войнишката тълпа.

Един ден преди същинското сражение боевете започнаха и Тенедос направи заклинание за времето. Надвиснаха тъмни облаци, заудря град, премина в дъжд, после обърна на сняг и отново на градушка.

Бойците на Йонджи настъпиха в части с различна големина и започнаха сондажни атаки по калийския фронт. Калийците, разбира се, контраатакуваха и отблъснаха леката пехота. От края на гората на откритото излезе цял калийски дивизион, но докато успеят да се оттеглят, бяха ударени от колона тежка кавалерия и рота от пехотата на Линърджис. Изтласкаха ги назад и след кратка пауза хората на Йонджи направиха нов налет.

Мислех, че разбирам тактиката на Тенедос — да разсейва калийците с тези малки, жилещи атаки, за да не обръщат много внимание на други участъци по фронта — но грешах. Това бе най-незначителната част от намеренията му, но трябваше да минат години, докато схвана истинската цел.

Късно следобед същия ден моята конница и драгуните на Петри поеха напред, на няколко мили западно от позицията на калийците. Стигнахме до края на горите, слязохме, всеки поведе коня или мулето си и се вмъкнахме в леса.

Преходът беше ужасен. Клоните ни пердашеха по лицата, биеха животните по муцуните, мъжете залитаха и падаха в скритите под мократа шума цепнатини, конете цвилеха и мулетата ревяха ядосани и объркани; водачите им затискаха ноздрите с надеждата, че грохотът на далечните схватки ще прикрие шума ни. Карджан, точно зад мен, се оказа изненадващо словоохотлив и изсипа цял порой мръсотии — някои не бях чувал дотогава.