Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 302

— Да, сър. Биканер.

Тенедос се намръщи, след което се сети.

— Аха. Сержантът, който беше с нас в Кайт. Добре. Не е зле за армията да види как един обикновен войник стига до висок ранг. Смятай, че е уредено. Повикай останалите, ако обичаш — тръгнах да изпълня заповедта. — Не — каза Тенедос. — Почакай. Канех се да ти кажа две неща. И двете са само за нашите уши.

— Първо, пратих разпитващи заклинания и открих името на магьосника на Чардън Шир, някой си Микаел Янтлус. Майсирец, много интересно. Спомням си другия наемник, Волло мисля, че беше, дето работеше за аким Фергана. Странно. Някой ден сигурно ще си струва да поогледам майсирските работи, да видим защо поданиците им, изглежда, ги влече да ходят в чужбина и да забъркват бели. Ето, че се отвлякох — той въздъхна. — Тъй че, след като вече знам името на този уважаем колега, имам малко власт над него. Това е едното. Второто е, че преди да влезем в бой, ще се направи бойно заклинание, голямо при това. Не трябва да го описвам пред никого. Но не се изненадвай, когато започне, макар че ако стратегията ни подейства, не мисля, че конниците ти ще попаднат в обсега му. Но ако успее, работите за калийците ще станат много интересни. Сега, ако обичаш, кажи на капитан Отман да повика домин Петри и да му каже, че вече е генерал, после върни останалите и можем да продължим.

Повече възражения по бойния план на генерал-ясновидец Тенедос нямаше, което не бе изненадващо. Освобождаването на един офицер от длъжност обикновено означава край на кариерата му. Всъщност повечето офицери изглеждаха впечатлени от твърдостта на Тенедос. В някои отношения хората не са по-различни от конете и могат да усетят колебливата ръка, стиснала юздите. Както и здравата, разбира се.

Атаката се предвиждаше за след пет дни. Учудих се защо Тенедос не се разпореди да стане веднага, както обикновено, но допуснах, че му трябва известно време за подготовка на заклинанието, или пък звездите и луната нямаше да са благоприятни дотогава.

Не че армията ни бездействаше. Дивизионът лека пехота на Йонджи беше изпратен на фронтовата линия със заповед да се подготви за сондажни акции. Щеше да бъде подкрепен с дивизиона на Линърджис, който бе попълнил състава си до две трети от пълния щат. Под командата на Линърджис бяха поставени още четири други дивизиона и ако сражението тръгнеше успешно, щяха да оформят нова дивизия.

Три дивизиона от тежката конница под моя команда ми бяха взети и преминаха на пряко подчинение на Тенедос. Това не ме ядоса — когато започнеше атаката, щеше да им е трудно да поддържат скоростта на останалите ми хора. Освен това и трите бяха много традиционни части, несвикнали с промените и новостите в тактиката, не като Дванадесети тежка кавалерия от границата, а по-скоро напомняха церемониалния Втори тежка кавалерия, който бе пометен по време на метежите. Често пъти ми се налагаше да мъмря домините им, че си влачат краката и не искат да се приспособят към новите стандарти. Всъщност тайно се надявах и тримата офицери, както и повечето им команден състав, да пострадат хубаво, за да мога да престроя частите им, както аз искам. Четири дни по-късно щях да се засрамя от това си желание.