Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 28

Тенедос ме изгледа мълчаливо, след което изведнъж избухна в смях.

— Легат, ако някой отново ми каже, че симабюйците не са хитреци, а са тъпаци, които говорят само истината, ще му се изсмея и ще му кажа да ми се маха от очите. Това беше най-добрият не-отговор на въпрос, който съм чувал в живота си извън двора на Властта.

— Много добре се справи, Дамастес — вече беше сериозен. — Няма спор. Тъй че нека да помислим първо за обяда си, който в случая е една размирна малка провинцийка на име Кайт, и как можем да опазим повечето й обитатели да не се избият помежду си, както и да не посегнат на нуманцийците, а и да опазим също така собствените си глави добре закрепени на раменете ни.

На другия ден влязохме в Саяна, столицата на Пограничните земи.

4.

Нощният тигър

Трудно ми е да си представя, че е било преди цели петнайсет години, но все още виждам онзи млад легат, който бях: яздех до магьосника, чийто живот бях спасил, с все още непочистената от кръвта сабя в ножницата, гледах напред към злокобно издигащите се в далечината кули на Саяна и предвкусвах предстоящото приключение в лекия полъх на вятъра.

Кой бях аз? Откъде бях дошъл?

Въпреки обратите на съдбата, смятам се за всичко друго, но не и за забележителен човек. Никога не съм си въобразявал, че съм надарен от боговете, както твърдят някои за себе си.

Вярно, доста висок съм, шест стъпки и почти една глава отгоре. Според някои имах нелоша външност, но никога не съм могъл да се перча, че съм особено чаровен. Всъщност като се погледна в стъклото на прозореца, се смятам за доста невзрачен.

Косата ми е руса, нося я дълга дори и сега, когато за жалост започна да оредява по темето. Винаги съм предпочитал да бъда гладко обръснат, защото смятам, че брадата не само събира боклуци, но освен това е нещо, което врагът може да използва за опасно хващане в бой. Ще добавя, понеже смятам да съм колкото се може по-искрен, че в горното има и малко суета, тъй като космите по лицето ми растат като трънак, заплетени и щръкнали. Пусна ли си брада, приличам не толкова на авторитетен водач, колкото на скитащ просяк, избрал най-неподходящото място да протегне ръчица с паничката за просешка лепта.

Освен това, както си личи от името ми, съм от затънтената провинция Симабю. Някои сигурно не са много запознати с какво е прочут народът ми, нито с многото шеги, които се разправят за нашия мързел, непостоянство, тъпота и мудност. Да речем, че една шега е достатъчна да го опише: тази за симабюеца, дето седял до съмване до прозореца в първата си брачна нощ, понеже гадателят, който извършил бракосъчетанието, му казал, че това ще е най-дивната нощ в живота му.

Между другото тези приказки не се разправят в присъствието на симабюйци повече от веднъж, тъй като освен всичко друго имаме, съвсем заслужено, репутацията на хора, които много лесно се ядосват и не прощават, щом ги ядосаш. Аз лично съм изкарал много наряди в чистене на конюшните в лицея заради това, че съм отвръщал на подобни „шеги“ с юмрук.