Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 286

Крис Бънч

Погалих с нокът гладката кожа на корема й и тя потръпна и затвори очи.

Взех я на ръце и леко я положих върху килима, който бе поредното чудо — беше топъл и мек като пухен юрган.

Целунах я по миглите, по ъгълчетата на устните, погалих с език вътрешността на устата й, мекото на ушите й, шията, леко издърпах встрани дантелата на бельото й и подразних със зъби зърната й.

Тя лежеше, събрала ръце над главата си, докато устните ми се движеха надолу по корема й. Бедрата й се повдигнаха и смъкнах бельото. Коленете й се разтвориха и се плъзнах между тях, устните ми се задвижиха над гладко обръснатия сатен, езикът ми се плъзна в нея, топлината се сля с топлина.

— О, Дамастес — прошепна тя. — О, съпруже мой. Вече сме едно.

Изправих се на колене, бавно вкарах с ръка члена си в нея, до края, докато краката й ме обгръщаха, ноктите и задраскаха по килима над главата й, и се задвижихме в ритъма на любовта, забравили за рева на бурята отвън.

— Какво усещаш, след като вече го правим законно? — попитах.

— Знаеш ли — отвърна Маран и видях на мигащите пламъчета на огъня, че лицето й е много сериозно, — никога не съм чувствала, че правим нещо нередно. Само съжалявам, че не те срещнах, когато бях на седемнайсет.

— Какъв шанс щеше да има едно провинциално легатче като мен, колко — двайсетгодишно — да ухажва прелестната девствена дъщеря на една от най-богатите фамилии на Нуманция? Щяха да ме напердашат с камшика и да ме изхвърлят. Такива неща се случват само в романите.

— Не знам — промълви тя. — Не знам.

— Знаеш ли кога се влюбих в теб? — попита Маран. Лежахме един до друг.

— Първия път, когато хванах ръката ти, а ти ме близна по веждите?

— Престани да се държиш похотливо! Беше, когато Ернад… една определена персона, която не бива да се споменава по име, ти каза, че „малката женичка знае как да достави удоволствие“, първия път, когато се срещнахме, и как ти го погледна. Никога не бях виждала такова презрение. Помниш ли?

— Да. Но мислех, че контролирам изражението си по-добре.

— Не, мили мой Дамастес. Боя се, че можеш да бъдеш прочетен като книга, поне от мен. Например мога да ти кажа какво си мислиш точно в този момент.

— Едва ли е толкова трудно — отвърнах. — Можеш и да усетиш какво си мисля.

Вдигнах бедрото й над моето, после се изправих на колене, издърпах краката й над бедрата си и влязох целия в нея. Тя стегна краката си около гърба ми и започна да се движи напред и назад. Плъзнах палеца си надолу, погалих я леко по клитора, гърбът й се изви в дъга, тя простена, после изкрещя силно и тялото й се разтърси.

Усетих как пулсирането ми набъбна, измъкнах се, преместих се над нея, стиснах гърдите й и започнах да търкам члена си между тях, и тогава свърших, изохках и изсипах семето си по тялото й.

Маран се усмихна отдолу, все още задъхана, и започна да разтрива семето ми върху зърната и гърдите си.