Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 285

Спусна ръцете си и се възцари тишина. После заговори отново:

— Този ден е свят, като ден, в който се венчават мъж и жена. Тези двамата са Маран, контеса Аграмонте, и генерал Дамастес а̀ Симабю. Те са се врекли един пред друг в любов и преданост и се заклеват, че никой няма да застане между тях. Те пожелаха да свържат живота си във вечен съюз…

Ако не бях получил точни указания, сигурно щях да пропусна отклонението от главния път, защото дъждът се сипеше на гъста пелена. Белият кон дърпаше малката ни карета по тесния черен път, виещ се през гъстия лес. Все още не бе дошло Времето на промяната, но листата наоколо вече сменяха цвета си в червено, бронзово и жълто.

Пътят свършваше на поляна с огромно дърво в центъра — гъстите преплетени клони образуваха съвършен чадър.

Къщичката беше встрани от него, почти заровена в гъст червен бръшлян. Беше малка, построена от многоцветни дървета много изкусно, с леко заоблени ъгли, тъй че наподобяваше обрасла с храсти бърлога на горски звяр.

Спрях коня, стъпих на тревата и подадох ръка на Маран да слезе.

Изневиделица се появи мъж в униформа на пиконосец и без дума да каже, отведе нанякъде коня с впряга. Едва го забелязах — не можех да откъсна очите си от Маран.

Хванах ръката й, пристъпихме към вратата и дръпнах резето.

Вратата безшумно се отвори и влязохме. Беше ранен следобед, но от дъжда се беше смрачило и приятната светлина от двата светилника, както и топлината на пращящия в камината огън бяха добре дошли.

Не знам откъде го беше намерил Тенедос това чудесно място, но се влюбихме в него още от прага. Имаше само четири стаи: дневната, таванска спалня над нея, малка кухня и зад нея — много голяма баня, построена над скално езерце, захранвано от невидими извори с гореща вода. Но никой от двама ни не забеляза тези подробности.

Имахме само три дни, но в момента се чувствах все едно, че разполагам с цялото време на света.

Смъкнах шлема от главата си и го хвърлих в единия ъгъл. Много тържествено, без да откъсва очи от мен, Маран пристъпи и пръстите й бавно разкопчаха куртката ми; пуснах я на пода и смъкнах ризата си.

Зад мен имаше стол и седнах. Тя свали и ботушите ми, после станах, докато разкопчаваше панталоните ми.

Маран се обърна с гръб, пръстите ми тръгнаха по дългата редица копчета на роклята й и тя се смъкна бухнала около стъпалата й. Отдолу беше само по прозрачна дантела, започваща между краката й, докато стигне до кръста, обикаляше от двете страни, за да стигне над раменете, и след това се спускаше надолу, разширявайки се съвсем леко, за да скрие зърната на гърдите й.