Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 284

Изглеждаше уплашена и някак смутена. За миг изпитах жал — беше една от само трите жени сред това мъжко гъмжило, далече от дом и семейство, но после почувствах прилив на гордост от куража й да дойде при мен, от това, че бе готова да се омъжи за един прост войник, далече под нейната класа.

Тенедос се появи на площадката на стълбището, разпери ръце и започна монотонен напев на някакъв непознат език. Докато изричаше думите, изтътна гръм и усетих трополенето на тежки дъждовни капки.

Сякаш от небитието, изведнъж се появиха танцуващи момичета, млади момичета в бели пролетни дрехи; носеха на главите си кошници с цветя и ги хвърляха пред Маран и мен, докато пристъпвахме един към друг. Не знам дали бяха призовани от Тенедос привидения, или бяха девиците на Ентото, макар че до този момент при посещенията ми в града не бях виждал момичета.

Оркестър не видях, но щом се срещнахме и поехме нагоре по стъпалата, гръмна музика.

През музиката чух как някой изрева команда и от дъжда срещу нас се появи гвардия сабльори. Командата беше подадена от генерал Льо Балафре. Войниците тръгнаха в маршова стъпка към нас, със саби на рамо, после по команда ботушите им изчаткаха на място и сабите се вдигнаха, за да оформят арка. Всеки от мъжете беше препасан с генералски пояс. Армията ни оказваше най-високата си почит.

Кълна се, че в този момент валеше и небето беше сиво, но незнайно откъде блесна лъч светлина и лъскавите оръжия засвяткаха и замятаха светлина, щом пристъпихме в развалините.

Изтрещя гръм и дъждът се заизлива на порой. В каменната, останала без покрив руина трябваше да е студено и окаяно, но не беше.

Магията на Тенедос превръщаше дъждовните капки в сипещи се цветя, които се въртяха във въздуха и падаха по каменния под. Подуших аромата им, докато пристъпвахме напред.

Малки горящи мангали образуваха коридор, през който пристъпвахме, и от всеки се виеха кълба ароматен дим с всевъзможни цветове, цяла армия от нюанси, много по-различни, отколкото беше мислимо.

Залата беше пълна с мъже и — да, жени. Някои от тях познавах и бях поканил лично — Йонджи, Карджан, Биканер, Кърти — за други бях горд, че съм служил с тях. Други ми бяха непознати. Маран ахна неволно, явно познала някого, който в реалността е безкрайно далече, и аз за малко щях да направя същото, защото зърнах, макар и за няколко мига, приятелката на Маран Амиел, после — лицата на баща ми, на майка ми и на сестрите ми.

По-късно получих от тях писма, в които ми казваха, че сънували, че са на сватбата, и я описваха съвсем точно.

Тенедос стоеше в дъното на залата и спряхме точно пред него.

— Аз съм ясновидецът Лайш Тенедос — каза той и гласът му закънтя из залата. — Помолен съм от този мъж и от тази жена да ги свържа в брачен съюз.

— Моля се на боговете на Нуманция съюзът им да бъде благословен. Моля се на Умар — замълча и се зачудих дали бе намерил кураж безмълвно да призове Сайонджи — и Айрису. Зова Ахарел да обсипе тези двама с благодат. Нека боговете, които властват над стихиите, Варум над водата, Шахрия над огъня, Джайцини над земята, Илиот над въздуха, благословете ги. Нека Айса, нашият бог на войната, ги дари да не пострадат от жестокостта му. Нека Джаен ги дари със силата на любовта, в страст и в утеха. Нека нашият бог на Никиас, Паноан, ги благослови. Нека техните богове им се усмихнат, Вачан, мъдрият бог-маймуна на Симабю; Танис, който бди над съдбата на Дамастес и неговата фамилия; Маскал, богът на Аграмонте, всички, всички, чуйте молитвата ми и поднесете щедрите си дарове над тези двама. Това е нашата молитва. За това се молим всички.