Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 287

— Крем, който ще те запази мой завинаги — промълви и облиза пръста си.

— Как искаш да наречем сина ти?

— Не мислех, че ще е непременно син. Или си посетила друга гледачка и не си ми казала?

— Просто знам, че ще е син.

— Благодаря ти, моя чародейко. Можем да го наречем на твоя баща.

— Не.

— Добре, тогава на моя баща.

— Не можем ли да му дадем ново начало?

— Маран, това не е ли малко… — спрях се. — Е, добре. Да го наречем Лайш. Това, изглежда, носи голям късмет напоследък.

Тя помисли.

— Да. Това е добро име.

Лежеше по корем, загледана в гаснещата жарава на огъня. Трябва да е било малко преди разсъмване. Лежах до нея опрян на лакът и се възхищавах как гладките й черти изпъкват на мигащия пламък.

Тя стана и отиде до банята. Чух как рови там, после се върна и легна отново.

— Мога ли да те помоля нещо?

— Не знаех, че човек е длъжен да отговаря на всички тези въпроси в първата си брачна нощ.

— Не е — тонът й беше някак странен. — Не и ако нямаш късмет.

Намръщих се, засрамен, че неволно съм повел разговора в съвсем неприятна посока.

— Можеш да помолиш всичко и да кажеш всичко — замълчах и прегърнах бедрата й.

— Веднъж, когато бяхме излезли на пикник, ти започна да правиш нещо и аз те спрях. Помниш ли?

Изведнъж си спомних и го казах.

— Дамастес… люби ме отново. Моля те. Направи ми го… по онзи начин.

Смразих се. Чудех се какво да кажа, а тя обърна глава и ме погледна.

— Моля те, скъпи.

В тона й имаше настойчивост. Кимнах. Подаде ми това, което държеше, и видях, че е тубичка с мехлем.

Погалих я по кълбетата, задвижих пръста си между тях и тя трепна.

— Маран — прошепнах. — Не мисля, че е редно. Не искам да те нараня — членът ми се беше отпуснал между бедрата.

— Трябва… и знам, че никога няма да ме нараниш. Моля те. Това е важно.

Започнах да я галя по гърба, после ръката ми се премести между краката й, погали я отдолу, усетих влагата, която бях оставил от правенето на любов. След малко дъхът й се учести и тя започна да стене. Втвърдих се отново. Вдигнах бедрата й и пъхнах отдолу възглавница, след това ги разтворих и коленичих отгоре. Плъзнах го леко в нея.

Тя изохка.

— Не там, исках…

— Шшт!

Задвижих се в бавни, дълги и равномерни удари, охкането й се превърна в стон, ръцете й се заровиха в килима. Сложих от мехлема на пръста си, вкарах го в нея и го задвижих в кръг, усещах члена си вътре в тялото й, движеше се и пръстът ми го докосваше. Тя извика сластно и пъхнах втори пръст до първия, и двата се движеха, движеха.

— О, да, о, сега, о, Дамастес, готова съм — и усетих как запулсира около пръстите ми.

— Готова за какво?

— О моля те, изчукай ме, изчукай ме където искам, където ти казах, моля те, направи го, направи го там отзад, о, моля те, натикай ми го, не мога да търпя повече… — и измъкнах члена си, опрях главичката му в разтворената халка и натиснах, и тя изкрещя и натисна задника си силно в бедрата ми, погълна ме в себе си, ръцете й се вкопчиха в моите. Издърпах го назад, докато почти излезе, и отново се зарових дълбоко, докато тя се гърчеше сластно, не повече от десетина пъти, и после също извиках, свършихме заедно и рухнахме един върху друг.