Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 282

Конник Карджан, когото бях решил отново да повиша в пика, държеше вратата отворена; качихме се по стъпалцата и той я затвори.

Вътре беше толкова широко, колкото предполагаха външните размери, с меки кожени седалки отпред и отзад и сгъваеми седалки за слугите, срещу вратите от двете страни. Прозорците бяха стъклени, с пердета. Имаше място почти колкото да застана прав; горяха четири фенера, а в пода бяха вградени скринове за напитки и храна.

Дръпнах говорителната тръба от окачалката на покрива и изсвирих в нея. Чух плясъка на камшик и каляската заскърца и тръгна. Отпред яздеха петдесет кавалеристи, а още стотина — зад нас. Имаше ездачи и по фланговете, съвсем подходящ ескорт за най-благородната контеса на Нуманция.

Минахме през Цикогнара и поехме по пътя, водещ към Ентото и армейския щаб.

Маран се оглеждаше, отворила широко очи. Смъкнах шлема си и го оставих встрани.

— Така.

Придърпах я към себе си. Устните й се разтвориха и устата ни се впиха. Ръката ми се плъзна под роклята й и погали сладката извивка на дупето й през коприненото бельо. Но това продължи само миг и тя се отдръпна отново.

— Предполагам — заговори ми задъхано, — че би искал да ме изчукаш точно тук, в тази каляска?

— Нещо такова ми хрумна.

— Имам изненада за теб, мили.

Ръката й се плъзна по гърдите ми и докосна изправения ми член, ясно изпъкващ под светлобежовия ми панталон. Ноктите й пробягаха по ствола му.

— Ще се преструваме, че никога досега не сме правили любов, и няма да правим любов до първата ни брачна нощ.

— Кой го реши това? Или е поредният благороднически обичай?

— Аз го реших — каза тя; пръстите й продължаваха да ме галят. — Искам те целия наведнъж, тогава, когато и двамата полудеем от страст.

— Аз вече съм — възразих.

— Тогава да влошим нещата още повече — наведе глава и целуна главичката на члена ми през тъканта, после леко я захапа, веднъж, още веднъж, и тялото ми изведнъж се разтърси.

Тя се дръпна изненадана, видяла разширяващото се петно.

— О, богове. Не си се шегувал — после се ухили. — Поне е безспорно, че си ми бил верен. Но може би за церемонията ще трябва да облечеш панталони в по-тъмен цвят.

— Но сега какво да правя — засмях се аз. — Твърде възрастен съм, за да се излагам с мокри сънища.

— Какво ти пука — каза Маран. — Ти си генерал, нали? И скоро ще бъдеш конт Аграмонте. Кажи им, че въпросното петно е задължителна част от униформата.

Изсумтях.

Конт Аграмонте. Същата вечер го премислях, докато се опитвах да заспя сам в палатката си. Генерал. И благородник, макар Маран да ми обясни, че е по благоволение, не е наследствено, само докато остана женен за нея, при което я уверих, че имам силно намерение да остана, докато се върна на Колелото.

Бях изпратил писма до родителите си, разбира се, и ми се искаше да могат да се запознаят с Маран и да присъстват на събитието. Но това бе невъзможно — съмнявах се, че писмата ми изобщо ще стигнат до потъналото ни в джунглите имение преди церемонията.

Отново и отново премислях как боговете играят играта си и колко много неща се бяха обърнали само след една игра на рьол.