Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 279
Крис Бънч
— Не се тревожете. Промените не са чак толкова големи, колкото си мислите. Не и на повърхността поне.
След това ги описа с груби щрихи. Най-напред обяви, че възнамерява да качи на животни колкото може повече пехота, и съобщи, че вече е изпратил разпореждания да се реквизират всички мулета, които се намерят, и да се пратят на юг.
След това заяви, че кавалерията ще бъде организирана в отделен клон, почти като самостоятелно крило. Това предизвика изненадани ахкания, но и доволни физиономии от страна на кавалерийските офицери, на които им бе омръзнало да играят ролята на почетна гвардия на началниците си. Кавалерията щяла да получи нова задача, която засега оставала в тайна. Но аз знаех каква е: следващия път, когато тръгнем на бой, щяхме да ударим право по Чардън Шир.
— Има още един род войска, който възнамерявам да създам, или по-скоро да взема вече съществуваща група части и да променя предназначението им. Създавам Разузнавателно крило и в него ще поставя всички налични части лека пехота, като ще се съставят и нови. Те ще бъдат очите и ушите на армията, ще заменят кавалерията, за която предвиждам малко по-различна мисия, както вече казах. За тези нови крила ще са необходими нови командири.
— За конната пехота назначавам домин Мирус дьо Балафре, когото произвеждам в чин генерал — високо продължи Тенедос. — За Разузнавателното крило — човек, когото повечето от вас може би не познават, човек, който в момента е с много по-нисък ранг, отколкото му се полага, по-скоро заради моето невнимание, отколкото по друга причина. Повишавам Йонджи в звание генерал — Тенедос поне има приличието да не съобщи колко точно е по-нисък рангът на кайтеца. Планинецът стана, шашнат, после зарева като ученик и заподскача.
— Генерал! Аз, генерал! Ей, Дамастес! Бих те. Аз съм първи!
Някои от офицерите изглеждаха скандализирани, други се смееха. Бях от вторите и тъкмо се канех да извикам да поздравим планинеца, когато последва:
— Накрая, за командващ Кавалерийското крило… домина, вече генерал, Дамастес а̀ Симабю!
Единственият по-щастлив от мен беше капитан Мерша Петри. Тенедос го назначи за нов домин на Седемнадесети пиконосци.
Жаркото време бе към края си и настъпваше Дъждовното време. Ругаехме и се подхлъзвахме в калта, но темпото на тренировките ни не отслабваше.
Тенедос беше обещал, че ще воюваме преди Времето на бурите, и бяхме решени да изпълним тази клетва.
Мой мили, мой чудесен Дамастес.
Пиша ти това пред Двореца на Властта на Десетимата и наех куриер, който да го отнесе до теб по най-бързия възможен начин, независимо от цената.
Аз съм свободна.
Преди по-малко от час бракът ми беше отменен на специално заседание на Властта на Десетимата, най-малко една година преди срока, в който мислехме, че искът ще бъде изслушан.
Не знам защо стана това, защо извадихме толкова късмет, но ще принеса жертви на всички богове, които знам, затова, че стана.
О, мой Дамастес, вече нищо не може да застане между нас.
Когато тази война свърши, можем да се оженим.
Толкова съм щастлива, толкова съм възбудена, че не мога да пиша повече, но съм добре, всичко е наред, всичко е чудесно.
