Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 266

Виждах как падат нуманцийски знамена, виждах малки войнишки ядра, за които знаех, че са наши, да оказват последна съпротива и как изчезват, пометени от вълните на калийците.

Чух как изрева някакъв кавалерийски генерал, не знам на кого, може би на бога на войната, някой да ни пусне да се развихрим.

Но нямаше кой да даде командата.

Генерал Търбъри беше мъртъв. Генерал Одоакър беше мъртъв. Генерал Ерни беше затиснат от падналия си кон и със счупен крак. Други трима генерали бяха загинали в този ден, десетина домини и боговете знаят колко още по-младши офицери.

Нуманцийското Централно крило беше заличено от лицето на земята, Лявото се луташе объркано, а Дясното беше накълцано на кайма. Силите на Чардън Шир се прегрупираха и тръгнаха към реката — несъкрушима сила, връхлитаща да ни унищожи до крак.

Седях на гърба на Лукан, гледах целия този кошмар, най-тежкия въобразим разгром, и нещо в мен се прекърши.

С кавалерията имаше други домини, много по-старши от мен, и двама генерали. Но никой не предприемаше нищо.

Знаех, че трябва да го направя.

— Тръбач! — изревах с цяло гърло. — Сигнал за атака!

Тръбите прокънтяха, отначало разкъсано, изненадано, след това — по-стегнато и силно, и Седемнадесети Ърейски пиконосци, точно както бяха учени, се понесоха в бавен тръс надолу по склона за бой.

Изненадани викове заехтяха зад гърба ми, може би отменящи заповедта ми, но ми беше все едно. Ако с нас тръгнеха други дивизиони, толкова по-добре. Но не можех да гледам как страната ни рухва на този непознат терен заради грешките на един вече мъртъв глупак.

Маран, детето ми, собственият ми живот — всичко това бе пометено.

Чух други тръби, погледнах през рамо и видях как други дивизиони, засрамени от действието ни, тръгват напред. След това тръгнаха всички, може би десет хиляди души, срещу пет пъти по-многобройният враг.

И тогава от небесата прогърмя тътен и по склона пред нас тръгна един мъж — към водата, към брода.

Беше прорицателят Тенедос. Полуснаряжен и без шлем.

Гласът му беше небесният гръм и небесният гръм беше гласът му. Не можех да различа думите му, когато заклинанието се затъркаля и затрещя от хълмовете наоколо.

Закапаха дъждовни капки и видях как облаците изведнъж се промениха, вече тъмни и застрашителни, докато кънтящите думи на заклинанието му започваха да действат.

Изведнъж, сякаш от небитието, се появиха стрелци, бойните стрели се извиха в дъга над Имру, заизсипваха се върху връхлитащите калийци и в този момент бурята се развихри — побесняла стихия, — тъй че никой не можеше да види на повече от няколко крачки пред себе си.

Дъждът стихна само за секунда, колкото да мога да видя калийците, разколебани в началото на брода на другия бряг, видели как Имру закипява в бесен порой, уплашени да не ги повлече, после бурята отново изсипа тежката си завеса пред очите ми.

Мъжете не могат и нямаше да се бият, след като не можеха да виждат, след като водачите им не можеха да видят нищо отвъд ушите на конете си, така че битката свърши.

Позволи ми се да преживея този ден и да не направя жертвата, която бях готов да поднеса на Айса и Нуманция.