Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 255

Трудно е, дъще, за стар човек като мен, да ти каже колко те обича и колко те е обичал винаги. Ти дойде като изненада в есента на живота ми и сигурно не съм ти се радвал толкова, колкото трябваше.

Ти си най-скъпото същество на сърцето ми и искам да знаеш сега, в тези трудни времена, че стоя изцяло зад теб. Нашите притеснения с Лаведан приключиха и вече няма да имаме никакво вземане-даване с тази фамилия. Вече изпратих писма до семейните ни представители в Никиас, с нареждане бракът ти да бъде законно отменен колкото може по-бързо и без много шум. Не ме интересува как или защо нещата са станали така, нито по чия вина, макар че в сърцето си искам да вярвам, че е било по вина на бившия ти съпруг. Ако някой от Лаведан се опита да вдигне скандал по този въпрос, бъди сигурна, че лично ще се заема с тях. Обичам те и ще те подкрепя във всичко, което решиш да направиш, без притеснения и без гузна съвест.

Твой баща, Датус

Оставих писмото.

— И какво ще правим сега? — попита Маран. Изглеждаше толкова стъписана, колкото ако се бяха отрекли от нея.

— Ти можеш да продължиш да си богатата контеса Аграмонте. А аз — да продължа да те ръфам по дупето — предложих.

Тя се ухили.

— Можеш, да… И всичко друго, което ти хрумне.

И се изтегна на леглото най-подканящо.

Едва ми оставаше време да съм през нощ с Маран. Бях се затрупал с работа, за да подготвя Пиконосците за предстоящите месеци. Всъщност не можах дори да присъствам на великата реч на ясновидец Тенедос в амфитеатъра.

Ескадронен сержант Карджан дойде при мен и заяви, че му писнало да е сержант. Поиска да се върне на служба при мен.

Казах му да върви по дяволите и да се разкара от кабинета ми, понеже си имам работа.

— Сър — настоя той. — Служих както поискахте в извънредното. Вече няма безредици. Всички други получават медали. Що да не мога аз да получа единственото, което искам?

Заявих му, че няма начин на този свят да се позволи един ескадронен подофицер да бъде личен слуга на домина. Не допусках, че дори на генерали е разрешено да им слугуват бойци с толкова висок чин.

Той ме погледна замислено, отдаде чест и напусна.

Вечерта влязъл в една от кръчмите, в които пиеха Златните шлемове, и заявил, че никой от тях не може да се мери в поркането с един истински войник. Десетима го нападнали и той успял да свали шестима, преди да го съборят на пода. Четиримата оцелели направили грешката да се обърнат с гръб към него и да поискат от кръчмаря кана вино, за да отпразнуват победата. Карджан се надигнал, награбил една пейка и изпратил и четиримата в лазарета.

След което продължил да унищожава пивницата.

Появили се петима души военен патрул, той ги натрупал върху купчината разнебитени Шлемове, а след тях — последователно две отделения от по четирима стражи. Вече влизал в добър ритъм, когато жената на кръчмаря се появила с блага усмивка, шише вино… и къса тояга, скрита зад гърба.

Платих примирено глобата на Карджан, извадих го от затвора и пред строените Пиконосци му отпрах нашивките и го понижих в редови конник.