Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 253

Щом ритането престанеше, смъкваха телата и ги отнасяха в изкопаните дълги общи гробове. Заливаха ги с масло и магьосниците правеха огнени заклинания, за да изгорят напълно труповете, не само за да не останат святи реликви на мъченици за малцината останали живи товиети, но и за да не могат други злодеи да използват пепелта, въжетата и прочие за черна магия.

В деня, в който умря и последният товиет, Тенедос свика в амфитеатъра открито събрание на Властта на Десетимата.

Беше единственият говорител и речта му продължи почти три часа. Словото му беше просто и основната теза се повтаряше постоянно: трябва да се вземе решение. Сега, още днес, в този колизеум. Днес, иначе народният гняв ще кипне отново. Кальо и Чардън Шир трябва да бъдат изправени пред правосъдието.

При този призив препълнената арена зарева и Властта на Десетимата разбра, че в този ден народът иска да пие кръв. Щеше да е тяхната — или на калийците.

Отстъпиха и изпратиха по хелиографа специално съобщение до столицата на Кальо, Полиситара. Чардън Шир трябваше да се предаде на най-близкия пост на нуманцийската армия, за да бъде незабавно доведен в Никиас в окови и да отговаря за ужасните си престъпления.

Отговорът можеше да е само един.

По време на трибунала Кутулу изобщо не се появи на свидетелската трибуна, нито името му се спомена. Заварих го в кабинета на Тенедос — подреждаше поредната купчина досиета. Попитах го защо не се бе явил.

— Не беше нужно, Дамастес, приятелю.

Да ви кажа честно, приятелските му чувства към мен малко ме дразнеха. Този човек най-хладнокръвно и грижливо беше събирал досиета, които изпратиха на смърт няколко хиляди души, било от наказателен патрул или на трибунала, а изглеждаше съвсем непроменен. Но предполагах, че е по-добре да си мисли добри неща за мен, отколкото обратното, макар да знаех, че само да реши, че съм нарушил неизречената си клетва пред Тенедос, ще ме спипа и ще се погрижи да бъда наказан също толкова безчувствено, колкото се бе погрижил за избиването на товиетите.

— Е, и сега какво? — попитах го. — Не мога да си представя, че отново ще станеш най-обикновен страж.

— Няма — съгласи се той. — Ясновидец Тенедос вече поиска да бъда назначен за постоянно към него, като съветник.

— Но метежът свърши — казах. — За какво му е да си има личен блюстител на закона?

— Метежът свърши — отвърна тихо Кутулу. — Но голямата работа тепърва започва.

Въпреки лятната жега усетих мраз по гърба.

За богатите в Никиас беше обичайно да се изтягат в леглото, докато им приготвят всичко, от банята до закуската. Тогава трябва само да станеш от огромното ложе, да се поразтъпчеш, докато приемаш халата, банята, вчесването, дрехите и храната от слугините, които според Маран трябваше да приемам, че са невидими.