Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 252

Впрочем, Тенедос се оказа прав. Но само отчасти. Когато процесът свърши, Ги Гарно беше осъден на смърт, но присъдата веднага бе отменена. Само че Гарно не живя и една година. Веднъж, когато излязъл на разходка от килията си и вниманието на пазачите му се отклонило за малко, трима осъдени убийци го пребили до смърт с железни пръчки, скрити под дрипите им. Предполагам, че има престъпления и престъпници, които и най-жестоките хора не могат да търпят.

След като чух стратегията на Тенедос, започнах да посещавам трибунала по-редовно и наблюдавах как малко по малко чародеят насочва всички свидетелства към архизлодея Чардън Шир.

Властта се свиваше от притеснение. Не искаха такава информация да се разбере, от страх, че този път наистина ще се наложи да направят нещо. Но желанията им бяха без значение. Ден след ден се поднасяха нови доказателства: Мейлбранч присъствал на такава и такава среща, дал на този или онзи злато, държал насърчителни речи и прочие. Кутулу беше обискирал жилището на Мейлбранч. Калиецът беше изгорил кореспонденцията си, преди да избяга, но не си беше направил труда да разбърка или изхвърли пепелта.

Магьосници хвърлиха заклинания и малко по малко пепелта се превърна в изгоряла хартия, после онова, което огънят бе заличил, се върна написано четливо като в часа, когато листовете бяха хвърлени в пламъците. Чардън Шир се бе оказал предпазлив в писмата си — не беше чак такъв глупак да каже „Искам толкова и толкова хора да бъдат убити на тази дата“ или „Ако в Никиас измрат достатъчно хора, Властта на Десетимата ще бъде принудена да абдикира и да се потърси силен човек, който да вземе трона“. Но коварните желания и изменническите заповеди можеха лесно да се разберат от фразите, които бе използвал.

Очаквах от Кальо да пристигне протест или по-скоро гневна делегация. Но такава не дойде. Вместо това генерал Търбъри на тайно заседание докладва, че калийците събират резервите си и придвижват войските си към границата. Частите, верни на Нуманция, бяха разбити или разоръжени и задържани в казармите. По-близките до границата бяха успели да избягат, но не бяха много.

Не можех да си губя повече времето с трибунала. Знаех какво предстои и какви ще са задълженията ми, освен ако не станеше нещо наистина възмутително и Властта на Десетимата отново не успееше да избегне отговорността.

Властта се свиваше и гърчеше, но рибата беше клъвнала здраво на куката на Тенедос.

Трибуналът приключи. Всички товиети освен четирима бяха осъдени на смърт и в рамките на една седмица ги екзекутираха. Беше една от най-грозните гледки, виждана в Нуманция — повече от триста мъже и жени бяха обесени на дълги бесилки, побиращи по петдесет души наведнъж. Специално назначени палачи извършваха екзекуцията. Грозна и ужасна, защото обесените в повечето случаи бяха пияни и не разбираха какво става. Вместо бързото спускане и сухото изщракване на прекършения врат, товиетите ритаха и се мъчеха да се измъкнат от телата си и да се върнат на Колелото, в по-бавна смърт от тази, която бяха давали на жертвите си. Но още по-лошо беше, когато въжето се окажеше прекалено дълго или те се окажеха прекалено тежки, тъй че щом клупът се стегнеше, главите се откъсваха кърваво, както селякът откъсва главата на пиле.