Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 213

Изведнъж първите редици на тълпата поискали да се отстранят от пътя на плътния кавалерийски строй, развикали се и започнали да се бутат назад. Но сред тълпата по-назад се намерили храбреци и към войниците полетели камъни и боклуци.

Тук търпението на легат Нексо се изчерпило и той заповядал на Шлемовете да снишат пиките и да атакуват ходом.

Това беше едва ли не последното ясно описание на станалото, което можеше да предложи старши пиконосецът. Веднага щом Нексо изревал командата си, един камък, който според старшията бил хвърлен с прашка, го улучил под ръба на прословутия златен шлем, премазал лицето му и вероятно го убил на място.

Тълпата закрещяла победоносно. Добре тренирани бойци нямаше да обърнат внимание на загубата на командира си, а щяха автоматично да изпълнят последната му заповед. Но Шлемовете изобщо не бяха тренирани добре и се поколебали.

В този фатален момент ги ударили здраво. Полетели камъни, някои хвърлени с прашка, други с ръка, добре прицелени. По покривите и горните етажи на сградите се появили хора, помъкнали павета, тухли и всякакви тежки предмети, и смъртоносният порой се изсипал, изхвърлял войниците от седлата, а конете им побеснели от страх и ярост.

Вместо тълпата да се огъне, отстъпили Шлемовете — обърнали конете си и ги сритали в галоп обратно, право срещу другите три колони, и когато се възцарил хаос, тълпата нападнала.

Някъде по това време капитан Ейбъркорн бил смъкнат от коня си и пребит почти до смърт. Две години по-късно го изписаха от болницата като грохнал инвалид — не помнеше случилото се в онзи ден.

Сред тази сган имало хора, които си знаели работата — или вероятно са били обучени от товиетите. Мъже с ножове в ръцете прибягвали до конете, режели подколенните сухожилия, разпаряли коремите им, сечели през гърлата и накрая довършвали падналите ездачи.

Старши пиконосецът, който разказа всичко това, бил съборен от коня си с добре прицелена бутилка, която се пръснала и избила едното му око. Оказал се все пак достатъчно разумен, за да се претърколи в някакъв зейнал вход и се престорил на умрял, плувнал в локва кръв, докато мелето приключи.

Ескадрон В почти със сигурност щял да бъде избит до крак, ако някой не „видял“ по единствената отворена към площада улица да идват армейски подкрепления и не закрещял в паника. Сега в паника изпаднала тълпата и само за миг се превърнала в няколкостотин обезумели от страх граждани, всеки от които гледал само да отърве кожата. Иронията тук е, че нямало никакви подкрепления — онзи, който повикал Шлемовете, решил, че една колона е предостатъчна, а командирите ни не помислили да осигурят втори ешелон. Докато вестта за погрома стигне до казармата ни, всичко бе приключило и нито аз, нито останалите можехме да направим нещо, освен да кипим от безсилен гняв.