Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 208

— Благодаря ти — изломоти той. — Вече наистина си ми приятел, Дамастес.

— По дяволите. И ти щеше да направиш същото за мен, ако беше плувец.

Той се замисли сериозно.

— Да. Прав си. Щях да го направя — огледа се. — А сега какво ще правим?

— Тъй като нямам планове да се возя в открито море на дънер, ще заплуваме отново, щом видя нещо, към което си струва да плуваме.

След няколко секунди зърнах дълъг кей, протягащ се към нас. Течението ни отнесе близо и когато се озовахме на няколко разтега, хванах отново Кутулу в хватката на спасителя и напуснахме „кораба“ си. Стигнах една паянтова стълба, спускаща се във водата, и се качихме.

Бяхме се озовали в най-лошата част на Никиас. Част на града, в която стражите патрулираха по отделения, тъй че след като се съвзехме, отидохме направо при най-близкия пост и Кутулу се разпореди няколко души да ни придружат извън зоната. Те погледнаха с любопитство мокрите ни дрехи и ни заразпитваха, но Кутулу не им каза нито дума. Слава на многото богове, че циреят на носа ми се беше отлепил при плуването, а и миризмата, с която ме бе напръскал, се беше отмила, така че не изглеждах толкова окаяно като преди.

Виж, какво стана с демона на Так и „анимункула“ на Тенедос — представа нямам, а и не проявявам любопитство. Само дето на другия ден нищо не чух за чудовища по улиците. Дано са се завлекли в някакъв черен пъкъл, откъдето никога да не се измъкнат.

Стигнахме до жилището на Тенедос, но го заварихме празно.

— Дали пък не е отишъл при Расена? — зачудих се, но бързо съобразих, че въпросът ми е глупав — беше обещал да ни чака, а държеше на думата си. Решихме и ние да направим същото.

Докато чакахме, се измихме в банята му и моя милост се преоблече — държах в дома му два комплекта забранени донякъде цивилни дрехи. Кутулу се избърса с кърпата и понечи да навлече мокрите си дрехи.

— Ако ясновидецът беше тук — казах му, — щеше да хвърли едно заклинание за гладене на дрехи и да станат сухи като чироз, колко му е — отидох до един от килерите, порових и намерих едни тъмни панталони и риза, крито реших, че ще станат на ченгето. — Облечи ги.

— Но… — Той ме погледна объркано.

Кутулу беше най-тежкият случай на преклонение пред герой, какъвто бях срещал. Щеше да е невероятно нарушение на личната му етика дори да помечтае да пипне, камо ли да облече без разрешение дреха на своя идол. Но му спестих шегите.

— Я не се прави на глупак. И той щеше да ти каже същото, ако беше тук. Може би ще трябва да си намериш колан и да пробиеш още една дупка в него. Нашият почитаем чародей е малко по-голям чревоугодник от теб.

Кутулу се подчини, макар и с неохота. Отидох в кухнята и сварих чай, макар че не бях сигурен дали не съм сбъркал нещо билката и да не вземем да се превърнем в жаби или нещо такова.

Два часа преди съмване Тенедос се върна, ядосан и угрижен.

— Моите извинения — рече той. — Но Властта на Десетимата ме извикаха един час преди да тръгнете. Или може би трябваше да кажа Властта на Деветимата. Фейръл и метресата му са намерени мъртви вчера следобед. Удушени от товиети.