Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 207

Улицата започна да се преобръща, каменните плочи да се откъртват и да падат, надигна се и запълзя вълна, все едно че някаква огромна, все още невидима къртица ровеше тунела си към нас и се движеше по-бързо от бягащ човек, по-бързо от препускащ в тръс кон!

Побягнахме с всички сили извън пресечката и излязохме на широката улица.

Но тя не беше убежище. Невидимият копач връхлиташе бясно към нас, а после уличните камъни заваляха като дъжд и от земята се надигна тъмна, лъснала от слуз чудовищна фигура.

Демонът, червеят, къртицата, слузестият плужек — каквото беше — нададе пронизителен писък; устата в средата на туловището зейна да ни погълне и от нея като змии изпълзяха дълги пипала.

Товиетите нямаха нужда от охрана.

Так беше поставил слугите си да ги пазят.

19.

Разгром

Демонът връхлетя върху Кутулу. Той се опита да побегне, но се оказа много бавен и едно от пипалата се уви около глезена му. Но вместо да запищи или да изпадне в паника, Кутулу извади отнякъде нож, сряза пипалото и се измъкна.

Стържещият рев се повтори и устата на чудовището се извърна към мен. Хвърлих ножа — съвсем безполезна защита, защото той отскочи от кожата на създанието. Пипалата се залюляха към мен. Превъртях се на земята под тях, измъкнах стъкленото шишенце, изтръгнах тапата със зъби, изплюх се вътре и го хвърлих към демона.

Блесна Ослепителна мълния, последва яростен рев и пленникът на Тенедос изригна в пълния си ръст.

Демонски рев, ръмжене на чудовище, и едва чух уплашените викове на събудилите се из околните къщи. Главата на демона се изпъна напред и захапа съществото, после пазачът на Так изрева от болка — челюстите му бяха пронизани от шиповете, а опашката на чудовището замахна като боздуган и го заудря по слузестите хълбоци. Двата оживели кошмара, заслепени от собствения си гняв, се въртяха и се разкъсваха, забравили за жалките човешки същества.

— Водата! — извиках. Кутулу се надигна замаян. Затичахме обратно по тясната уличка и изскочихме на кея. Капакът на тунела тъкмо се отваряше. Не погледнах да видя кой излиза, а се хвърлих във водата. Гмурнах се, изплувах на повърхността и заплувах бясно навътре.

Чух вик за помощ. Беше Кутулу!

— Не мога да плувам!

Видях махащите безпомощно ръце над тъмната вода, заплувах към него и го хванах. Той се вкопчи в мен, така че го ударих силно с длан по челото да го зашеметя, отскубнах го от себе си, гмурнах се под него и се озовах отзад.

Хванах го под брадичката, докато махаше отчаяно с ръце, и отново заплувах с всички сили, странично.

Оставих течението да ни понесе към залива. Кутулу се отпусна и се уплаших да не се е удавил.

Видях някакво тъмно петно отпред и заплувах към него. Беше понесен от реката дънер, изтръгнат някъде далече на юг из планинските земи и почти изминал дългия си път към морето. Избутах Кутулу върху него и също се качих на спасителния сал.

Полицаят започна да кашля и го затупах по гърба. Той повърна два пъти нагълтаната вода и зяпна да си поеме дъх. След малко дишането му се оправи.