Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 210

— Това го говоря вече от няколко години — каза Тенедос.

— Какво друго? — попита Кутулу. — А армията? Не чухме подробности за бъдещите планове на товиетите, но доколкото разбирам, кампанията им с убийствата ще се усили. Е, и ние ли просто ще си седим с палци в дирниците?

— На армията е заповядана пълна готовност, макар че Властта на Десетимата не смята за необходимо да се въвежда комендантски час. Публично няма да се споменава нищо по въпроса, така че в стенните прокламации няма да се появи нищо. Но ще се разреши да се пусне слух.

— Някои други дреболии сигурно ще ви развеселят — продължи той. — Назначиха ме на специален пост, „таен съветник на Властта при настоящата тревожна ситуация“. Заповядано ми е да използвам цялата магическа мощ, която притежавам, за да разбера дали зад тази организация се крие чародейство.

— Какво по дяволите си мислят те, че е Так? — възкликнах. — Играчка? Измислица?

— Не съм сигурен, че вярват в съществуването му.

— Вие как реагирахте, сър? — попита Кутулу. Видях колко искрено е ядосан и как се мъчи да го скрие.

— Също като теб. Изтървах си нервите. Извиках, че не ни трябват чародейства, а ред. И отново ми се каза, че стражите можели да се справят с проблема — че в края на краищата, никиасците щели инстинктивно да се подчинят на закона. Нямало повод за паника — Тенедос поклати глава съжалително. — Е, сега разбирате ли защо не съм убеден, че трябва да докладвам за такава дреболия като повсеместен заговор? Това няма да струва и пръднята на един просяк.

— Добре, но ние какво ще правим? — попитах.

Тенедос понечи да каже нещо язвително, но бързо се овладя.

— Първо, трябва да се пазим много внимателно и да се постараем да не се окажем следващите жертви на товиетите. Ако Так ни познава, а той, разбира се, ни познава, ще съобщи това знание на водачите им. Така че допускам, че скоро ще се окажем на първо място в списъците им за убийства. Второ, постарайте се да изведете всички, които са ви близки, на безопасно място. Не знам какво може да е, но бих ви посъветвал да е някъде извън града, или извън Дара — още по-добре.

— Нямам близки — каза Кутулу и не долових нотка на съжаление в гласа му.

Замислих се как да съобщя на Маран и как ще успее тя да убеди съпруга си.

— Последното, което бих ви посъветвал, е да държите багажа си готов и оръжията подръка. Бъдете готови за всичко. Абсолютно всичко.

Тенедос стана, отиде до рафта и взе гарафата с бренди. После погледна през прозореца към изсветляващото небе и каза:

— Не. Боя се, че това е поредната слабост, от която ще трябва да се откажа — и остави гарафата. — Това е всичко, господа.

Станахме да си тръгваме.

— Благодаря ви — каза Тенедос. — Вие не само доказахте, че ми служите добре, но и че сте най-благородните нуманцийци.

Думите му значеха повече от медал.

Когато влязох в казармата, тръбите вече разбуждаха бойците. Извиках на един редник, хвърлих му юздите на Лукан и му наредих да го откара в конюшнята и да го нахрани и напои.

Изтичах в квартирата си и припряно се преоблякох в униформа, за да застана пред частта си за утринната проверка.