Читать «Кралят-маг» онлайн - страница 206

Последва доволно мърморене. Една от жените стана.

— Братко, може би всичко, което казваш, е вярно. Но защо да слушаме този човек, този благородник; един от кучите синове, за чието отпращане във вечната Тъма сме отдали живота си? Той не е от нас, показа го ясно. Но ние сме готови да приемем златото му. Какъв е залогът му? Какъв е залогът на господаря му? И, братко, не искам красиви приказки. Искам отговори.

— Ще разберете, когато му дойде времето — изръмжа Мейлбранч. — Дотогава нямате право да ме питате какво искам и какво правя.

— Млъкнете! — сряза го дебелият „жрец“ и долових властна сила в тона му. — Никога повече не се обръщайте към никого от нас с такъв тон, иначе ще познаете нашия гняв. Тя има пълното право да говори каквото пожелае. Длъжен съм да ви напомня, че сестрата е права. Ние сме се посветили на това да свалим вас и всичко, което представлявате сега. Господарят ви ни помага, за да му помогнем да свали Властта на Десетимата. Дотук — много добре. Но ние не сме глупци и знаем, че намерението му е да върне старото време и старите порядки и да седне на трона като крал на цяла Нуманция. Това може и да стане, но може и да не стане. Дотук Так позволи да действаме заедно. Но дори за миг не си помисляйте, че сме ваши слуги. Ако вашият господар се отрече от обещанията си да създаде общество на равни, да разпредели земите, златото и жените на богатите свине на Дара между нас… войната ни може да продължи вечно.

— Войната ни може да продължи, докато Колелото се задави с труповете на онези, които не следват Так, и вашият като нищо може да се окаже един от тях! — високо продължи той. — Знайте, сър, и не забравяйте, както не бива да забравя и вашият господар, че нашият съюз е само временен и може да бъде разбит само с една дума или от един сън, изпратен от Так, който и в този миг седи на границата на Отвъдното и наблюдава всичко, което казваме и вършим.

Бяхме чули предостатъчно. Върнахме се крадешком в тъмното. Дръпнах лоста, шлюзът се надигна и излязохме под ясното нощно небе.

Двамата с Кутулу не обелихме и дума — този огромен заговор, прострял се от Кальо до Пограничните земи и до самия Никиас, ни беше потресъл. Ясновидецът Тенедос трябваше на всяка цена да разбере какво става и да вземе решение как да се спре този ужас.

Тръгнахме бързо по тясната уличка, все още притеснени, че може да има външни постове. Не можех да повярвам на наглостта на товиетите да проведат такова събрание само с един пазач, но скоро разбрах, че искрено вярват, че нощта е тяхна, и се чувстват удобно под нейния покров. Бяхме стигнали до средата на уличката, когато земята под краката ни се разтърси и чух глух тътен под недрата й. Трус! Но реката си течеше спокойна и нито една от сградите не се поклащаше.