Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 312

Изгледа ме навъсено, не изчака за отговор и бързо излезе от палатката. Бях кипнал. Не беше нужно да ми се напомня, че съм войник и че войниците се подчиняват на заповеди. Нима не бях върнал над четиристотин души през непроходим терен и… успях да смиря гнева си и да овладея мислите си. Не беше време за вътрешни борби. Императорът беше съставил плана си и той не беше добър. Но трябваше да се изпълни.

— Домин Отман — казах. — Чухте императора.

Атаката се оказа по-гибелна, отколкото се боях. Гвардейските части едва бяха напуснали позициите си, когато майсирската пехота удари, като два дълги змийски зъба, и ги спря. В контраатака тръгнаха плътни майсирски вълни и изтласкаха ударните ни формации назад. Майсирците не спряха на първата ни отбранителна линия, а продължиха — по целия фронт.

Отстъпвахме все назад и назад, изоставяхме позиции и след два дни жестоки боеве, пълен хаос и разпокъсани ръкопашни схватки бяхме почти изтласкани в пустинята. Но спряхме до някакво безименно възвишение — и спряхме и напора на майсирците. Навремето щяхме да ги ударим — преди да са се съвзели, — да разкъсаме редиците им и да спечелим голяма победа.

Но сега успяхме само да спечелим малко време и бяхме загубили двадесет хиляди души и позициите си.

Колкото до магията на императора — не се случи нищо особено, освен обичайните заклинания за объркване и страх, които можеха да подействат само на най-низшия редник.

— Положението, в което се намираме, е бедствено — каза мрачно императорът.

Трибуните в командната шатра се бяха смълчали. Нямаше какво да се каже.

— Но ние не сме, повтарям, не сме обречени. Всъщност вече сме способни напълно да унищожим майсирците. Има едно Велико заклинание, което използвах веднъж. Някои от по-старите ви войници може да го знаят, защото тъкмо него използвах срещу Чардън Шир, за да унищожа неговите бунтовници и да спечеля Нуманция.

Зяпнах. Предсказанието на Йонджи щеше да се сбъдне и чудовищният демон щеше да се надигне от тази пустиня и отново да развихри хаос и ужас.

— Това заклинание е скъпо — продължи той. — Но ние веднъж заплатихме цената му… и трябва да сме готови да я платим отново.

Толкова бях стъписан, че не чух следващите му думи. Един-единствен миг на унищожение срещу цената на толкова кръв и смърт, срещу загубата на цяло поколение от най-добрата младеж на Нуманция? Каква ли цена щеше да поиска демонът сега?

— Ще ни трябват три дни, може би повече, за да съберем… сили за това заклинание. Кажете на частите си, че се подготвяме за битка. Не споменавайте какво ви казах.

— Бойният ни план ще бъде много прост — продължи Тенедос. — Щом… силата бъде отприщена, щом започне да сее гибел сред враговете ни, ще атакуваме. Ще е необходимо само да пометем жалките остатъци от армията им, така че по-сложна тактика няма да е нужна. Армейски генерал а̀ Симабю ще командва физическата атака, защото аз, по различни причини, няма да мога да ви водя сам за известно време. Обръщам ви внимание на един проблем, и това трябва да предадете на своите бойци. Докато техните Бойни магове не бъдат усмирени, майсирците могат да опитат всякакви измами. Ето защо се подчинявайте само на трибун а̀ Симабю и на самия мен, и се подчинявайте безпрекословно, независимо каква е заповедта. Ще поставя прегради около себе си и също толкова силни около трибуна, за да не могат да се призовават лъжливи образи. Това го запомнете добре.