Читать «Кралят-демон» онлайн - страница 310

Очите му все така блестяха, но сега — с някак смущаващ блясък.

— Да, сър. Имам четиристотин и петдесет души кавалерия. Онова, което остана от Седемнадесети, Дванадесети и Десети. Ще бъда откровен, сър. Не сме в добра форма, но сме по-добре от войниците, които видях в лагера.

— Хубаво. За великата битка, която ще прогони онези мравки да се върнат в своя мравуняк — усмихна се насила и ъгълчето на устата му леко потрепери. — След като си реалист, и аз ще ти отговоря по същия начин. Тази битка ще реши всичко. Или майсирците и Байран ще бъдат унищожени, или ние. По-просто не може и да бъде. Те имат числено превъзходство, ние — дух. Сега ще се бием за свободата си. Зная, че моите войници ще вложат всяка частица от душата си, цялата си кръв в тази игра.

Думите му звучаха не толкова като идващи дълбоко от сърцето, колкото като унили фрази, които е използвал толкова често, че вече нямат никакъв смисъл за него, а още по-малко за публиката. Нищо чудно, че армията изглеждаше толкова паднала духом, ако това бе най-доброто, което можеше да направи.

— С духа — добре — отвърнах. — Но битките обикновено се печелят от мечовете и от това колко са те.

— Мечове, да. Или магия. Това е нашата най-голяма, тайна сила, защото за следващата ни битка имам оръжие, което ще унищожи майсирците до крак. Няма да могат да отстъпят и ще трябва или да се предадат, или да умрат.

Помислих си за миг колко наша кръв ще е нужна за тази тайна магия, изтласках мисълта от ума си и помолих да бъда осведомен с какви сили разполагаме и кой какви позиции е заел.

— Само едно нещо преди това — отвърна той. — Помниш ли, че ти казах веднъж, че щом стигнем Ренан, ще трябва да оставя армията и да се върна в Никиас? Не искам да го направя, но съм длъжен, за да гарантирам окончателната победа и за да осигуря сигурността на Нуманция за вечни времена.

Не отговорих, но и той като че ли не очакваше отговор. Повика домин Отман и отидохме в друга палатка, където върху три груби дървени маси, прибрани от селяните, беше изпъната огромна, наскоро нарисувана карта. Отман нареди на другите офицери от щаба да напуснат и ми описа положението. Беше лошо. Имахме не повече от сто хиляди души, годни за бой.

Следващите му думи не чух, защото светът около мен рухна. Колко души бяхме изгубили в Майсир? Два милиона? Повече, ако се броят попълненията? Богове! Дори тайното оръжие на Тенедос да подействаше и да унищожахме майсирците, щяха да минат поколения, преди Нуманция да се съвземе.

Върнах се с усилие към настоящето, а Отман продължаваше. Дошли някакви подкрепления, по суша от Амур, но били набързо попълнени части от новобранци и кадъра на тренировъчните лагери.

— Има и още обаче — намеси се императорът. — Чух, че из цяла Нуманция има поне десет гвардейски корпуса, които са събрани в Никиас и са тръгнали с кораби по реката към Амур. Съединим ли се с тях, това ще даде на армията нов гръбнак, а след това ще има нови попълнения, след като връзката ни към реката се отвори. Тъй че Амур и Латейн трябва да бъдат нашата очевидна и непосредствена цел. Ще извършим пробив през майсирците, ще ги оставим да ни гонят, без да ни догонят, в което са добри, а след това ще се обърнем и ще ги унищожим при Латейн.