Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 210

На деветия час около концентричните кръгове, в чиято среда върху черен пясък бяха изписани странни символи, бяха запалени мангали и послушници хвърляха в тях сухи треви — алое, махония, синя върбинка, мушкато, анасон, черен оман, листа от трепетлика. Мангалите димяха и пушеха, все едно че не искаха да пламнат.

След още девет часа, когато започна да се стъмва, Синаит, с Кимея и една друга могъща магьосница от двете й страни, и трите облечени в сини халати в чест на Варум, бога на водата, всяка пред своя мангал, започнаха своя припев:

Варум, Джайцини. Дръжте по-малкия бог. Дръжте по-малкия бог. Дръжте по-малкия бог. Не му давайте име. За кратко. За кратко. За кратко. Х’лай Вата п’рек. Х’лай. Х’лай. Дръжте го здраво. Не му давайте воля. Нито право рождено. Р’вен ал’гаф. За кратко. За кратко. За дълг.

Напевите се сляха, втъкаха се един в друг, почти като музика.

Песента на трите магьоснички се извиси. Послушници им подадоха купа със сол, купа с вода и малък наръч зелени клонки.

Синаит започна отмерени движения с клонките, другите две я последваха с купите. По сигнал и трите хвърлиха вода, сол и клонки в мангалите. Тлеещите огньове лумнаха и в същия миг всички други мангали угаснаха.

Пълна тишина, пълен мрак.

И тогава от нашите редици и от града се надигна вой, вопъл на пълно отчаяние.

Газовите огньове на Никиас, огньовете, които му бяха дали името Града на светлините, угаснаха.

И се понесоха писъци. Според легендата, ако дадените от боговете огньове на Никиас угаснеха, Нуманция беше обречена.

Всичко бе потънало в мрак, в ужас и безнадеждност.

Офицери и сержанти, не по-малко уплашени от всички останали, зареваха да се запалят факлите и пламъците затрептяха по редиците ни.

Извиках на отделението тръбачи, сигналът проехтя в нощта и бойците ми тръгнаха напред. Отначало се движеха бавно, с неохота, после — все по-бързо. Дълго удържаните позиции падаха, враговете излизаха от тях, вдигнали високо ръце и с облещени от ужас очи.

Първата вълна се понесе напред, както бе заповядано, като подминаваше гнездата на съпротива. Втората и третата вълни настъпиха срещу тези последни опори и ги пометоха.

Движехме се бързо напред и нямах друг избор, освен да включа резервите си и настъплението да продължи. Изпратих конни вестоносци да изтеглят спешената кавалерия и да се върнат при конюшните. Вече се биехме по чисти улици, сред неразрушени сгради, и имаше място за конницата ми.

Изведнъж мракът посивя. Можех да виждам. Отпуснах се вяло в седлото; бях изгубил глас.

Но беше триумф. Владеехме повече от половината Никиас, а защитниците се бяха оттеглили в плътен кръг около самия център на града, дворците на властта, казармите и самия Имперски дворец, където беше Тенедос.

Заповядах настъплението да спре и първите ни четири редици да се укрепят.

Свалбард донесе чай, хляб и сирене.

Видях, че Синаит и Кимея бързат към мен, с угрижени, уплашени лица. Изпих чая и оставих храната. Умората ми беше изчезнала.