Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 209

Зървах от време на време Кимея, докато всеки от нас притичваше към нов критичен участък на боя.

Бях прехвърлил щаба си през реката и той се придвижваше с нас, много близо до предните линии. Бях заповядал да вдигат шатрата ми на първото удобно място и от време на време си позволявах да се измия набързо или да отдъхна за час. Понякога намирах Кимея вътре задрямала и се стараех да не я безпокоя. На два пъти се срещнахме будни и и двата пъти правихме страстна, изпълнена с ярост любов, за да се убедим, че още сме живи и че съществува нещо отвъд тази война на живот и смърт.

Сражавахме се денем и нощем, нощем бе най-зловещо, защото прочутата газ на Никиас продължаваше да гори, само че понякога изригваше през процепите в уличната настилка или подпалваше някоя обезлюдена сграда.

Воювахме не само с обичайно войнишко оръжие, но и с огън, палехме сгради, пълни с упорити защитници, пълнехме бутилки с масло, затъквахме гърлото с парцал, запалвахме го и мятахме огнената бутилка по вражеската позиция. В по-долните квартали сапьорите изпомпваха речна вода към мазетата, още пълни с противници. Или погребвахме с пръст цели позиции, за да не хабим човешки живот с превземането им.

Не ни беше останало време за строеж на обсадни машини, но намерихме няколко в един голям складов двор. Това ни осигури мангонели и балисти и намали броя на жертвите. Други намерихме в един военен музей. Бяха изложени по-скоро заради красотата на дърворезбата и украсите, но след като подменихме кожените връзки, въжетата и изгнилото дърво, заработиха също толкова ефикасно като по-младите си братовчеди.

Сграда след сграда, улица след улица, каре след каре настъпвахме с бой към центъра на града.

Но почти към края на Жаркото време все още владеехме едва една трета от Никиас. Армията ми оредяваше, а воините на Тенедос се сражаваха все така упорито. Не бяхме успели да обкръжим града и можеха да получават продоволствие от север и от изток.

Трябваше ми съкрушителен удар — и си спомних за една легенда.

Бойците бяха строени за обща атака и им раздадоха малки омагьосани дървени късчета, които щяха да се превърнат във факли, щом се потъркат и всеки изрече над тях три определени думи. Бяха предупредени да очакват необичайни неща, да не изпадат в паника и да не губят надежда. Съжалявах, че не мога да поставя магове във всяка рота, за да ги успокояват, но всички магове бяха много заети. Някои хвърляха контразаклинание, за да не разкрие Тенедос нашия план. Останалите творяха свръхзаклинанието.

Ден преди това тридесет и девет — тринадесет по трима — магьосници бяха започнали монотонно:

Джайцини, Варум. Чуйте. Пуснете Шахрия. И отстъпете. Владението е изгубено. Изгубено. За мъничко. За малко отстъпете. Пак ще ви се върне. Отстъпете. Владението ваше не е долу. Отстъпете. Отвърнете се. Каналта хвах дой … Джайцини, Варум. Чуйте.

И все така, отново и отново. В монотонно бръмчене, което се усилваше и усилваше, макар че никой от пеещите не повишаваше глас.