Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 200

— Мислех си дали положението няма да се подобри, ако тази жена, Ябиш, я сполети злополука.

— Фатална?

— Не мога да измисля нещо друго, което да й попречи да създава проблеми.

— Изкушаващо е — признах. — Но не.

— Сигурен си, така ли?

— Сигурен съм — подбрах думите си внимателно: не исках да обиждам Змията, която никога не спи. — Това е стилът на Тенедос. Не моят.

Кутулу понечи да се надигне от стола си, но се отказа. Лицето му беше съвсем бледо.

— Съжалявам. Укорът ти е основателен. Не мислех, че…

— Приятелю — отвърнах му кротко. — Не те упреквам. Просто ти припомням как действам аз.

На лицето му отново се появи усмивка и той стана.

— Благодаря ти, Дамастес. Аз… хм, май съм избрал подходящия човек, на когото да служа.

Излезе бързо, преди да съм успял да отговоря. Поклатих глава. Много странен човек. Никой не можеше да твърди, че го познава.

Отново се върнах към картата с простичките й линии, извивки и цветни петна.

Работата с фалшивите салове вървеше добре. От Делтата ни известиха, че трупането на дървета също върви по график. На юг тръгнаха още войници, този път с оръжието си, под командата на Линърджис, а с него — и Илкли, с много от воините ни товиети. Те първи щяха да влязат в действие и се надявах това да убеди Джакунс и останалите, че нямам никакво намерение съзнателно да ги пожертвам.

Съставих и резервен план, един ужасен последен ход, който щеше да е много по-кървав от всичко, което вече бях предвидил. И се помолих дано изобщо да не ми се налага да го приложа.

Командването на лагера беше предадено на Чуваш и определих часа на началото на битката. Битката, която трябваше да сложи край на войната.

24.

Прехвърлянето на Латейн

Едно сражение винаги започва през нощта, дори когато същинските боеве идват по-късно.

Първи са инженерните, тези рядко удостоявани с почести работници-войници, които вдигат укрепленията, строят мостовете, градят пътищата и след това най-често загиват, докато ги бранят.

Можех да си представя всяка част на това бойно поле, въпреки че беше разтеглено на широк фронт.

Тъмнина…

Далече горе по течението инженерните напрягат мишци, спускат огромните дънери в реката и ги връзват по брега в дълги редици.

Маговете също не бяха спали — грижливо подготвяха заклинанията си, за да ги развихрят в подходящия момент.

Пълен мрак…

Маговете, тук и горе по течението, хвърлят заклинания за объркване, страх, паника и съмнение. Малцината ми майстори в магията се опитват да призоват жилещи насекоми и паразити срещу вражеските редове, макар че това рядко успява.

Други заклинания вече бяха направени, например магии против дъжд, за да остане течението на Латейн много бавно и нивото й ниско, дори по-ниско от обичайното за началото на Жаркото време.

И други не спяха — онези, които бяха разгърнати за първата вълна на щурма; онези, които щяха да влязат в първата си битка; и, макар и да не го признаваха, техните командири, преструващи се на спокойни и уверени.

Щурмовите части горе по течението, разузнавачите на Йонджи и избраните пехотинци нагазиха във водата, покатериха се на дънерите или се завързаха за някой клон, а инженерните избутаха дънерите във водата, за да ги поеме течението и да ги понесе надолу, към Никиас.