Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 187

Кимея също се беше облякла в черно — плътен жакет с широки ръкави, висока яка и клин. Но това привидно скромно описание пропуска широките копчета отпред, които бе закопчала само под гърдите и надолу до пъпа. Копчетата бяха омагьосани и блестяха с вихрени цветове, също като кръгчетата на обиците й и колието, наподобяващо усукано сребърно въже.

— Забележи хубавите ми чувствителни обувчици — каза тя.

— Чувствителни ли?

— Без токчета са — обясни тя. — Лесно се бяга с тях.

— Аха.

Беше стегнала кръстчето си с колан от чортова кожа, а от него висеше калъфът на магическата й пръчка и ножницата на острата й като игла къса рапира.

— Имам си и една кама от вътрешната страна на бедрото, тъй че внимавайте, когато опипвате, сър.

И аз не бях съвсем без оръжие. Носех скрита камата на Йонджи и простия си боен меч — съвсем открито. В една кесийка бях прибрал две от железните „прасета“ — ставаха за хвърляне или да се скрият в юмрука, когато се наложи да счупиш кост.

Решил бях да повиша Свалбард в капитан, а Йонджи си избра същия ранг. Хората на Ласлейг щяха да са единствената ми охрана и се бяха нагиздили с най-доброто облекло — и бяха въоръжени от глава до пети.

Видях, че Синаит и Линърджис си говорят вглъбено за нещо, допуснах, че уговарят допълнителни мерки.

Изведнъж ми хрумна, че всички тези тревоги и хитрини са нелепи. Ако имах малко мозък, щях просто да си намеря извинение и да отменя банкета.

Но след като бяхме проверили всичко, което можехме да си представим, а и беше важно да се разберем със съюзниците ни, реших да тръгнем.

Названието на двореца бе претърпяло три изменения за последните двайсет години: отначало беше Дворецът на Властта на Десетимата; след това той бе преустроен основно и стана Имперския дворец. Забелязах, че сега е просто Двореца, и се произнасяше или с досада, или цинично — според това колко очаква говорещият, че ще оцелее сегашният режим.

Войниците, пазещи входа, не бяха много — не повече от обичайната почетна стража, което ме накара малко да се отпусна.

Дворцовият шамбелан заяви, че за ескорта ми е приготвена трапеза, и Ласлейг и неговите петдесетима бяха отведени — някои облизваха пръсти при мисълта какви поразии ще нанесат на дворцовата кухня.

Тълпа бъбриви придворни и кланящи се слуги ни поведе през главния вход и под звучния ек на тръбите пристъпихме в голямата зала на втория етаж. Добре познавах тази зала, понасял бях в нея много банкети на Тенедос, отегчен от прекомерната храна и скучните речи и тостове.

Помещението беше дълго и с много висок таван, с три летящи врати, водещи към кухните отзад. На петнайсет стъпки високо имаше малък балкон — оркестърът там вече свиреше. Банкетната можеше да се разширява или смалява с плъзгащи се стени. Тази вечер беше поставена само една дълга маса, в задния край, близо до кухните. Из залата имаше колички, отрупани с купи с пунш, бренди и вино, и слугите кръжаха около тях.