Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 186

Йонджи също прочете бележката и я хвърли на масата.

— Значи, ако бях аз, щях да взема със себе си два полка пехота, и то само като за предястие. Не им вярвам на тия кучи синове.

— И аз. Но какво според тях ще направи армията, ако ме убият?

Йонджи ме изгледа скептично.

— Ако си въобразяваш, че това може да ги спре, значи си тъпак, както обикновено. Барту и Скопас не могат да различат войник от говно и изобщо си нямат представа какво ще направи армията.

— Ти също, изглежда — изсумтя той. — Какво стана, като убих аким Бейбър Фергана, а? Да не си мислиш, че армията му побесня от гняв? Че скочи да ме убие и че си скубаха косите като смахнати? Ха! Припнаха тутакси да ми казват колко се радват, че дъртият разбойник е мъртъв, как те и синовете им, и внуците им, и внуците на шибаните им внуци ще са щастливи да ми служат до ентото поколение.

— Ако се оставиш да те убият, повечето от тези бойци ще направят кой каквото намери за добре — продължи Йонджи вече по-спокойно. — Някои ще дезертират, други ще направят каквото им кажат началниците, трети ще се опитат да влязат в Гвардията на мира, или армията на Нуманция, или както се наричат сега. Единствените, на които абсолютно можеш да разчиташ, сме ние, непосредственият ти щаб и още няколко тъпаци като Свалбард, който нищо не разбира от самосъхранение, и други романтични глупаци като него.

— Много ме развесели.

— По-скоро е реализъм — продължи Йонджи. — Но виж, всъщност не би трябвало да имаш повод за тревоги. Имаме си магьосници, които могат да проверят дали са поставени заклинания, нали? Имаме си товиетите, чиито пръсти са на шията, в смисъл, на пулса на Никиас, нали? Включително и в двореца на Барту и Скопас, предполагам. Добави и Змията, която никога не спи — няма начин Кутулу да си няма приятелчета между стражите. Попитай ги всичките дали се готви заговор и ако никой не каже „да“, можем да идем на вечерята с чиста съвест.

— Ние?

— Ние естествено. Искам да видя дали храната им е по-хубава от тази на императора. А и кой ще откаже ядене на личния секретар на великия генерал Дамастес а̀ Симабю? Може да ти потрябва помощ с десерта. Пропуснах ли нещо?

— Не — отвърнах бавно. — Нищичко.

Никакъв заговор не беше разкрит. Синаит и Кимея бяха единодушни, че от юг се надига заплаха, но то беше от Тенедос, който бавно настъпваше към Никиас. Трябваше бързо да уредим нещата със Съвета, за да сме готови, когато пристигне.

Накарах Кутулу да разпита за Трерис и армията му, което беше най-малкият ми повод за безпокойство. Силите му се били прибрали на лагер, увери ме той и добави с лека насмешка, че тренирали здраво, за да не поставят Съвета в неловко положение, както преди.

Тъй че, макар да имах много по-важни задачи, отговорих, че предлагам да се съберем след три дни.

Реших да се поперча като паун и си избрах стегнати ботуши, стигащи до средата на бедрата и изработени от фантастично подбрани кожи с различни оттенъци и преобладаващо черно, плоска шапка от същия материал с бяло перо, падащо почти до раменете и допълващо грижливо сресаната ми коса, копринена блуза с дантела и шалче на шията, и двете бели, вишневочервени панталони, разширяващи се при коленете, и черна пелерина с червена копринена подплата.