Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 185

Прехвърлихме Латейн на салове, строихме се на крайбрежния булевард и тръгнахме със строева стъпка.

Беше най-странният парад, в който съм участвал, камо ли предвождал. Повечето войскови паради се провеждат или в мирно време, или в началото или в края на война, но не и в разгара й. В много малко участва цялата армия, и то буквално цялата — кавалеристи, разузнавачи, пехота, лавкаджии, налбанти, колари, та чак до хората, вървящи с войската, защото не оставяхме нищо след себе си в степта. Но преди всичко, не знам за много паради, в които водещият ги очаква да бъде нападнат.

Представлявахме дрипава и опърпана сган, малцина от нас разполагаха с някакво подобие на униформа, а за обща — да не говорим. Ласлейг и петдесетимата му кавалеристи бяха изключение в сиво-черните си облекла, макар че и те бяха поизтъркани и опърпани.

Марширувахме в строй, но не бяхме имали време за много строева подготовка и барабаните подаваха един ритъм, а маршируващите си я караха както си знаят. Един милион маршируващи.

Някои части маршируваха добре, други се влачеха. Казват, че строевите навици и дисциплината са белег за добър войник; но разузнавачите, най-опасните хора в армията, бяха най-ужасната гледка и се държаха най-безобразно, въпреки че дрехите им бяха чисти. Непрекъснато подвикваха на по-засуканите женички, притичваха понякога извън строя за целувка, за глътка вино или мръвка, догонваха редицата, дъвчеха и се смееха.

Тълпите ни посрещаха с възторг, свиреха оркестри, но тук-там зървах мъже и жени, които се мъчеха да си придадат безразличие. Щом обаче покрай тях минеха подразделения, водени от хора като Джакунс, Ябиш, Химчай, Илкли или друг товиети, едва успяваха да останат спокойни.

Боя се, че забелязах твърде много и твърде малко от целия парад. Непрекъснато се озъртах и се мъчех да отгатна дали пръсналите се из множеството войници ни поздравяват, или чакат заповед за атака.

Парадът продължаваше безкрайно — отне почти целия ден; колоната се виеше по улици и мостове. Големите речни лодки край града ни превозиха през реката до откритата местност, където беше новият ни лагер.

Нищо извънредно не се случи и се зачудих дали всички тези години на извъртания и интриги не ме бяха превърнали в изнервен, стряскащ се от сенките бъзльо.

Но зарязах тази мисъл и се заех с работата по вдигането на лагера.

На другия ден, посред кипналата милионна гмеж от хора, мъчещи се да вдигнат новия си дом, дойде куриер. Съобщи, че Великият съвет с удоволствие обявява банкет в чест на генерал Дамастес а̀ Симабю, който ще се организира в удобно за същия време. Съобщението се съпровождаше от бележка, написана от Скопас:

Двамата с Барту го замисляме като скромно светско събитие, което може да ни даде възможност да обсъдим различни интересни идеи. Тъй че може би ще е добре, ако доведете със себе си не повече от достатъчния антураж, за етикета и за достатъчно сигурност. Но по очевидни причини, нека да го предвидим за възможно най-близко бъдеще.