Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 173

Когато се върнах, пред шатрата имаше четири ведра с гореща вода. Внесох ги вътре.

— И как разбра, че водата тъкмо започва да изстива? — попита тя.

— Разбирам от такива неща, защото съм свързан със зла чародейка — отвърнах. — Сега би ли излязла за малко, за да напълня ваната пак?

Постарах се да не мисля за лъскавата й мургава плът, докато извличах ваната през входа на шатрата. Излях я, вкарах я пак вътре и отново я напълних.

— А сега, милейди, бъдете така добра да се накиснете отново и с най-голямо удоволствие ще ви изтъркам.

— Но аз вече се измих — отвърна тя.

— Но много калпаво. Аз съм генерал, така че се подчинете.

— Само ако си свалите генералските доспехи, за да не се намокрят.

— Щом желаете…

Пляскаше във водата, докато се събличах и хвърлях дрехите си на походния стол. Изправи се, взех сапуна и започнах да я сапунисвам.

— Знам какво искам — промълви тя и се извърна, за да я насапунисам навсякъде. — Искам да легнеш върху мен, с цялата си тежест, и да си вътре в мен. Точно там, на онзи нар и точно сега, докато още съм мокра и хлъзгава.

Излезе от ваната, отиде до нара и легна, вдигна краката си и ги разтвори. Застанах над нея, вкарах го с един тласък целия и легнах върху нея, както поиска.

— Вече наистина съм си у дома — въздъхна тя и повдигна краката си около гърба ми. — И никакви хитрини. Никакво изваждане, дразнене, само го вкарвай и вкарвай, не спирай, докато не свършим и двамата. Това искам.

Подчиних се. Движех се много бавно, дълбоко в нея, ръцете й се впиваха в гърба ми, устните й бяха плътно притиснати в моите и усетих как вълната се надига; тя проплака и тялото й се изви и се притисна в моето, свърших, а след няколко мига — и тя.

Тялото й пулсираше дълго; най-сетне се отпусна.

— Хубаво е да те обичам — промълви задъхано.

— И аз теб.

— Това беше веднъж. Обещах си, при всички онези боеве, че щом се върна, ще се начукам поне три пъти, преди да направя нещо друго.

— Чудесна идея. Но се подготвя нещо като банкет и ще трябва бързо да усвоиш ново умение.

— Какво?

— Да разказваш бойни случки.

— По дяволите бойните случки! Сега искам само да се чукам. Точно сега това е единственото умение, което ми трябва.

Вдигна крака си над нара и започна да го движи напред-назад; търкаше се в мен и отново се втвърдих. Ръката й се плъзна надолу и започна да ме гали по топките.

— Още веднъж, както го направихме преди малко — прошепна ми тя. — А след това ще ти трябва сапунче, защото ще го искам и в трите места.

Страстта ми беше не по-малка от нейната, защото наистина се справихме три пъти, преди адютантът да се изкашля възпитано на входа и да обяви, че командният щаб се е събрал за вечеря.

— Никакви проблеми нямахме през целия поход — започна Кимея.

Бяхме се нахранили, почистили бяхме съдовете си и тези, които пожелаха, получиха още вино. Импровизираната трапезария, в която седяхме, представляваше няколко свързани шатри — доста неустойчива, но можеше лесно да се мести и да се приспособява за други цели. Отпивах от портокаловия сок и слушах.