Читать «Кралят-воин» онлайн - страница 172

От завоя се показаха четирима, след тях — други осем мъже. Бяха опърпани, с разкъсани дрехи, но държаха оръжията си в пълна готовност. На десет разтега след този авангард се показаха останалите от взвода — нащрек и готови за бой като първите, въпреки че трима-четирима бяха с превръзки, а един накуцваше.

Предната част почти се изравни с нас, когато на завоя се показа главната група.

Разпознах между първите домин Сендрака точно когато един от войниците му рязко извърна глава и размаха оръжието си в мълчалив сигнал за тревога.

Изправих се — едно от най-умните решения в живота ми, защото настръхналият войник за малко щеше да шибне стрела в гърлото ми, преди да ме е познал.

— Доста небрежно, домин. Можеше да се окажем вашият враг.

Сендрака се ухили.

— Не можехте, сър. Освен ако не са ви пораснали криле, защото кучите синове нямат лодки да преплуват реката.

— Добре ли се справихте?

— Спукахме ги от бой — отвърна той със зла усмивка.

— Жертви? — казах го, все едно че беше най-важното нещо на света за мен.

— Четирима убити, двайсет ранени — отвърна той и ме изгледа. — Само войници, цивилни няма.

Толкова ли прозрачен бях за всички?

Главната част се бе приближила и Линърджис вдигаше засадата. Видях Йонджи и Кимея до него.

— Поздравления, генерале. И на вас, магьоснице — добавих формално. — Домин Сендрака каза, че сте се справили добре.

— Може би малко по-добре от добре — отвърна Йонджи. — Държиш ли да стоим тука на пътя и да слушаш проклетите подробности? Или като добър пълководец ще ни оставиш да се приберем в лагера, където ще има вино и сапун?

Кимея застана пред мен.

— Каква е правилната процедура за… О, по дяволите! — и се озова в прегръдката ми. Чух весели подвиквания и смях, но без да им обръщам внимание, се наведох и я целунах.

— Добре дошла, обич моя.

— Добре дошла, как не! Искам да те изнасиля.

— На твое разположение съм. Само…

— Знам, знам. Мириша ужасно.

— Ами…

Разделихме се и Йонджи се приближи.

— Спокойно можеш да се ожениш за нея, симабюецо. Неподатлива е за многото чарове и качества на един планинец, а такива жени са безценни.

Някой беше намерил отнякъде удивително изобретение и ми го беше подарил. Представляваше стоманен пръстен от две части, с четири крака, в който се вместваше платнена вана, достатъчно голяма, за да мога да седна в нея. Едно от най-големите ми удоволствия беше да я напълня и да пошляпам в нея няколко минути след края на дневния марш.

Освен това се бях разглезил толкова, че си имах платнена шатра, почти колкото павилион, с прави стени, и бях престанал да спя на открито, освен когато не се наложеше.

Бях наредил да я вдигнат малко встрани от полевия щаб. Свалбард, без да му казвам, беше затоплил вода и беше напълнил ваната.

Кимея ахна, като я видя, все едно че беше най-скъпоценното нещо, което можеше да си представи. Каквато беше мръсна, разбирах добре радостта й. Свалбард беше купил от някакъв фермер сапун с лимонов аромат и я оставих да се накисне, докато се оправя с някои административни неща.