Читать «Шутът на кралицата» онлайн - страница 349

Когато стигнахме в двореца, във входната зала цареше потискаща тишина, малцината стражи играеха карти, светлината на огъня потрепваше, факлите догаряха. Уил Сомърс беше в приемната на кралицата, заедно с още половин дузина други, главно платени дворцови служители и лекари. Нямаше приятели или любящи родственици, чакащи да видят кралицата, молещи се за нея в болестта й. Тя вече не беше любимката на Англия, и залата кънтеше от пустота.

Дани забеляза Уил и затича към него.

— Влез — каза Уил. — Тя питаше за теб.

— По-добре ли е? — попитах с надежда.

Той поклати глава:

— Не.

Предпазливо отворих вратата към личния й кабинет и влязох. Две от дамите й седяха до огнището, клюкарствайки с наслада, вместо да се грижат за нея. Скочиха виновно, когато влязохме.

— Тя не искаше никого до себе си — каза една от тях отбранително на Джейн Дормър. — И не спира да плаче.

— Е, дано и ти лежиш сама, разплакана и лишена от грижи някой ден — изсъска й Джейн, двете ги подминахме и влязохме в спалнята на кралицата.

Тя се беше свила на леглото като малко момиченце, косата й бе разпиляна в облак около лицето. Не обърна глава при звука от отварянето на вратата: беше дълбоко потънала в скръбта си.

— Ваше величество? — каза Джейн Дормър: гласът й потрепери.

Кралицата не помръдна, но чухме как тихите откъслечни ридания продължават, равномерни като биене на сърце, сякаш плачът, подобно на пулса, се беше превърнал в признак на живот.

— Аз съм — каза Джейн. — И шутът Хана. Върнахме се от посещението при принцеса Елизабет.

Кралицата въздъхна много дълбоко и уморено обърна глава към нас.

— Тя положи клетвата — каза Джейн. — Закле се, че ще задържи страната в лоното на истинската вяра.

Пристъпих до леглото и взех ръката на кралица Мери. Беше малка и лека като на дете, от нея не беше останало нищо. Тъгата я бе изхабила и превърнала на прах, който можеше да бъде отвян от вятъра. Спомних си как беше влязла в Лондон в опърпаните си червени дрехи, с грейнало от надежда лице, и за куража й, когато се обърна срещу великите лордове на кралството и ги победи в собствената им игра. Спомних си каква радост изпитваше заради съпруга си, и как копнееше за дете, което да обича, син за Англия. Спомних си за неотклонната й преданост към паметта на майка й и нейната любов към Бог.

Малката й ръка изпърха в моята като умираща птица.

— Видях как Елизабет се закле — подхванах аз. Готвех се да й кажа най-щадящата лъжа, която можех да съчиня. Но вместо това не устоях и й казах истината — внимателно, сякаш Зрението изричаше истината чрез мен. — Мери, тя няма да я запази. Но ще направи нещо по-добро от това да я запази. Надявам се, че можете да разберете това сега. Тя ще стане по-добра като кралица, отколкото е като жена. Ще научи народа на тази страна, че всеки мъж и жена трябва да се съобразява със собствената си съвест, трябва сам да намери път към Бога. И ще доведе тази страна до мир и благоденствие. Вие направихте най-доброто, което можехте да направите за народа на тази страна, и имате добра наследница. Елизабет никога няма да бъде жената, която бяхте вие, но ще бъде добра кралица на Англия, знам това.