Читать «Другата кралица» онлайн - страница 8

Но ако кажете, че аз съм нецеломъдрена — една нейна посестрима кралица, помазана също като нея, и с кралска кръв по бащина и майчина линия, с каквато тя не може да се похвали — тогава можете да повторите това в двореца Уестминстър пред всеки, който би пожелал да слуша, и да го наречете доказателство.

Защо й е да се държи като глупачка и да насърчава клюките по адрес на една кралица? Нима не може да види, че когато им позволява да ме хулят, тя вреди не само на мен, но и на моя сан, който е съвсем същият като нейния собствен? Проявата на незачитане към мен ще изтрие нейния блясък. Би трябвало и двете да защитаваме положението си.

Аз съм кралица: за кралиците важат различни правила. Като жена е трябвало да понеса събития, които като кралица дори не бих назовала. Няма да падна толкова ниско, че да ги призная. Да, бях похитена, бях хвърлена в тъмница, бях насилена — но никога, никога няма да се оплача от това. Като кралица, моята особа трябва да бъде неприкосновена, тялото ми винаги е свято, присъствието ми е свещено. Нима ще изгубя тази мощна магия заради привилегията да се оплаквам за понесените оскърбления? Нима трябва да заменя самото величие за удоволствието от една съчувствена дума? Дали бих предпочела да командвам, или копнея да хленча за понесените неправди? Да давам заповеди на войници ли трябва, или да плача край огнището заедно с други оскърбени жени?

Разбира се, отговорът на този въпрос е прост. Bien sur. Никой не трябва да ме съжалява. Могат да ме обичат, или да ме мразят, или да се страхуват от мен. Но никога няма да позволя на някого да ме съжалява. Разбира се, когато ме питат дали Ботуел ме е оскърбявал, аз не отговарям нищо, абсолютно нищо, нито дума. Една кралица не се оплаква, че с нея са се отнасяли зле. Една кралица отрича, че подобно нещо може да се случи. Не мога да позволя да ми отнемат собствената личност, не мога да загубя собствената си божественост. Може и да бъда тормозена, но винаги ще го отричам. Независимо дали седя на трон или съм облечена в дрипи, аз все още съм кралица. Не съм обикновен човек от простолюдието, който може само да се надява на правото да носи кадифе, докато прекарва целия си живот, облечен в домашно тъкани дрехи. Поставена съм над цялата йерархия на обикновените мъже и жени. Аз съм предопределена, аз съм богоизбрана. Как могат да бъдат толкова глупави, че да не го виждат? Може да съм най-лошата жена на света, и пак ще бъда кралица. Мога да лудувам с дузина италиански секретари, с цял полк Ботуеловци, и да посвещавам любовни стихове на всички тях, и пак ще съм кралица. Могат да ме принудят да подпиша дузина абдикации и да ме заключат завинаги в тъмница, но аз пак ще си бъда кралица и всеки, който седи на престола ми, ще бъде узурпатор. Je suis la reine. Аз съм кралица до смъртта си. Това не е служба, не е занятие, това е наследство по кръв. Аз съм кралица, докато кръвта тече във вените ми. Знам това. Всички знаят това. Знаят го в неверните си сърца дори и глупаците.

Ако искат да се отърват от мен, съществува само един начин: но те никога няма да се осмелят да прибегнат до него. Ако искат да се отърват от мен, ще трябва да съгрешат срещу небесния ред. Ще трябва да нарушат дадената от Бога верига на съществуването. Ако искат да се отърват от мен, ще им се наложи да ме убият.