Читать «Другата кралица» онлайн - страница 9

Помислете си за това!

Ще престана да бъда вдовстваща кралица на Франция, кралица на Шотландия и единствена истинска наследница на трона на Англия едва когато съм мъртва. Ще трябва да ме убият, ако искат да отрекат правото ми да заема трона. И аз съм готова да заложа титлата си, богатството и живота си, че никога няма да се осмелят да направят това. Да извършат насилие срещу мен ще е все едно да свалят ангел от небето, грях, равносилен на повторно разпване на Христа. Защото аз не съм обикновена жена, аз съм свята и миропомазана кралица, поставена съм над всеки смъртен: единствено ангелите стоят по-високо от мен. Смъртните не могат да убият създание като мен. Аз съм помазана със свещен елей, аз съм богоизбрана. Аз съм недосегаема. Могат да се страхуват от мен и да ме мразят, могат дори да ме отхвърлят. Но не могат да ме убият. Слава Богу, поне в това отношение съм предпазена. Винаги ще бъда защитена в това отношение.

Зимата на 1568 г., Чатсуърт: Бес

Получих вести за разследването в Уестминстър от моя съпруг, графа. (Все още съм младоженка: обожавам да казвам „моят съпруг, графът“.) Той ми пише почти всеки ден, за да ми разказва за трудното си положение, а в отговор аз му изпращам вести за неговите и за моите деца, домашно изпечени пайове и най-хубавия сайдер на Чатсуърт. Той казва, че тайно са му показали изключително компрометиращи писма, любовни писма от омъжената кралица до женения граф Ботуел, в които тя настоява той да убие съпруга й, клетия млад лорд Дарнли, и му казва, че изгаря от страст към него. Изпълнени с поквара стихове, обещания за изпълнени с наслади нощи: специално се споменават неприлични удоволствия.

Мисля си как съдиите — моят съпруг, младият Томас Хауърд, неговият приятел граф Съсекс и старият сър Ралф Садлър, Робърт Дъдли и моят добър приятел Уилям Сесил, Никълъс Бейкън, сър Томас Пърси, сър Хенри Хейстингс, и всички останали — четат тези глупости с потресени изражения, опитвайки се да повярват, че една жена, която възнамерява да убие съпруга си, като натъпче избите му с барут, би прекарала самата нощ преди експлозията до постелята на болния си съпруг, пишейки любовни стихове на съучастника си. Толкова е нелепо, че се чудя как не са им се присмели и не са ги изгонили от двора.

Но това са честни, сериозни, високоуважавани мъже. Те не питат: какво би сторила една истинска жена при такива обстоятелства? Те не са свикнали да размишляват върху природата на една истинска жена. Те разглеждат само изложените пред тях доказателства. А за Бога — колко много доказателства бяха представени! Колко усилия бяха вложени в очернянето на името й! Някой някъде е отделил много време и усилия: да открадне писмата й, да имитира почерка й, да ги напише на френски, а след това да ги преведе на шотландски и на английски; да ги сложи в специално ковчеже с монограм, състоящ се от нейните инициали (за да не си помислим, че може да са написани от някоя друга Мери Стюарт), а след това да направи така, че да бъдат намерени, удивително зле скрити, в личните й покои. Работата на този Някой е задълбочена и изключително убедителна. Всеки, който е виждал писмата, сега вярва, че младата кралица е покварена развратница, която е убила младия си английски съпруг от страст и жажда за мъст.