Читать «Другата кралица» онлайн - страница 6

Аз съм само на двайсет и шест години, а вече съм живяла три живота! Заслужавам най-високото място на света, а въпреки това заемам най-ниското. Но все пак аз съм кралица, аз съм три пъти кралица. Родена съм като кралица на Шотландия, бях коронована за кралица на Франция, и съм наследница на короната на Англия. Подобава ли да нося друго освен хермелин?

Казвам на почетните си дами, Мери Сетън и Агнес Ливингстън, да кажат на моите домакини, лорд и лейди Скроуп от замъка Болтън, че всичките ми рокли, любимите ми вещи и личните ми мебели трябва да бъдат донесени веднага от Шотландия и че няма да нося нищо друго освен собствените си красиви дрехи. Казвам им, че по-скоро ще ходя облечена в дрипи, отколкото да нося друго освен подобаващи на кралица тоалети. Ще се свия на дъските на пода, ако не мога да седя на трон под скъп брокат.

Изживявам чувството за малка победа, когато те побързват да ми се подчинят, и големите каруци се задават по пътя от Единбург, натоварени с роклите ми, писалището ми, моите чаршафи и бельо, моето сребро и моите мебели; боя се обаче, че съм изгубила накитите си. Най-хубавите от тях, включително скъпоценните ми черни перли, са изчезнали от ковчежетата ми за скъпоценности. Това са най-изящните перли в Европа — троен наниз от еднакви, редки черни перли; всички знаят, че са мои. Кой може да е толкова злонамерен, че да извлече полза от моята загуба? Кой би имал безочието да носи перлите на една кралица, отмъкнати от претършуваната й съкровищница? Кой би паднал толкова низко, че да ги пожелае, знаейки, че са били откраднати от мен, докато се борех за живота си?

Моят полубрат трябва да е проникнал с взлом в съкровищницата ми и да ги е откраднал. Моят лъжовен брат, който се закле да бъде верен, ме предаде; моят съпруг Ботуел, който се закле, че ще победи, е сразен. Синът ми Джеймс, най-скъпият ми син, моята невръстна рожба, моят единствен наследник, когото се заклех да защитавам, е в ръцете на моите врагове. Всички сме клетвопрестъпници, всички сме предатели, всички сме предадени. А аз — след моя блестящ скок към свободата — по някакъв начин отново съм пленница.

Мислех си, че моята братовчедка Елизабет веднага ще разбере, че ако моят народ се надигне срещу мен в Шотландия, тогава и тя е в опасност в Англия. Каква е разликата?

Rien du tout! И в двете страни управляваме буйни хора, разделени по въпроса за религията, говорещи един и същи език, копнеещи за сигурността, която един крал може да им даде, но и на двете места няма кой да заеме престола освен една кралица. Мислех, че ще проумее, че ние, кралиците, трябва да се поддържаме една друга, че ако хората могат да свалят от власт мен и да ме нарекат блудница, тогава какво може да ги спре да нападнат нея? Но тя има ленив ум, о, Господи! Толкова е бавна! По-мудна е от глупав мъж, а аз не мога да понасям мудността и глупостта. Докато настоявам за документ за безпрепятствено пътуване до Франция — защото моите роднини във Франция ще ме възстановят веднага на престола ми в Шотландия, — тя се колебае и двоуми, свиква разследване и вика правници, съветници и съдии, и всички те се събират в двореца Уестминстър.