Читать «Другата кралица» онлайн - страница 4

Чакам.

— А ако в следващия миг той реши, че аз представлявам опасност за кралството? Тогава какво? Какво ще стане, ако след мен назове вас?

Опитвам се да се засмея:

— Не е твърде вероятно да обвини вас или мен. Ние сме най-видните личности в Англия. Аз съм най-големият земевладелец северно от река Трент, а вие сте родственик на самата кралица и сте херцог.

— Да. И именно затова сме в опасност. Ние сме негови съперници за властта. Той е готов да унищожи всеки, който го предизвика. Днес пред неговия трибунал се изправя кралицата на шотландците. Утре може да съм аз или всеки, дръзнал да го предизвика: Пърси, Дейкър, Съсекс, Аръндел, Дъдли, лордовете от Севера, вие. Той трябва да бъде спрян — казва Хауърд: гласът му звучи като лек тътен в ухото ми. — Нима не бихте го спрели, ако можехте?

— Невъзможно е — казвам предпазливо. — Кралицата има свободата сама да избира съветниците си, а тя му вярва както на никой друг. Той е до нея още от времето, когато беше млада принцеса. В какво можем да го обвиним?

— В кражба на испанско злато? В докарване на страната до ръба на война? В това, че превърна Франция във враг? В това, че превърна половината народ в изменници с постоянните си подозрения и шпиониране на хора, които искат единствено да отдават почит на Бога според старите ритуали! Погледнете наоколо! Случвало ли ви се е друг път да се чувствате толкова изплашен, когато сте в кралския двор? Той е пълен с шпиони и интриги.

Кимвам. Това не може да се отрече. Страхът на Сесил от папистите и омразата му към чужденците вилнеят из Англия.

— Най-лошо е последното му безумие — казва ожесточено Хауърд. — Да арестува кораб, потърсил убежище от лошото време в нашето пристанище! Той ни превръща в нация от пирати, и прави морето опасно за собственото ни корабоплаване.

Не мога да не се съглася. Превозващият съкровища испански кораб, отнесен от бурните ветрове, се бе озовал в пристанището на Плимут, търсейки убежище, и Сесил, син на бедняк, не можа да устои на златото, което корабът превозваше. Той открадна златото — просто ей така. А сега испанците заплашват с блокада на търговията, дори с война, ако не го върнем. Нашата позиция е напълно несправедлива, само защото Сесил е такъв: но той има силно влияние над кралицата на Англия.

Хауърд овладява с известно усилие раздразнението си.

— Дано даде Бог никога да не доживеем деня, в който ще дойдете при мен и ще ми кажете, че съм бил прав да се боя от него и е трябвало да се защитим, но сега е твърде късно и един от собствените ни хора е изправен на съд по скалъпено обвинение. Моля се на Бог той да не ни избие един по един, а ние да бъдем твърде доверчиви, за да се защитим. — Той прави пауза: — Той провежда управление на терора. Той ни кара да се страхуваме от въображаеми врагове, за да не се пазим от него и от нашите управници. Толкова сме заети да следим за чужденци, че забравяме да следим приятелите си. Както и да е, пазете своите мисли за себе си, а аз ще пазя моите. Засега няма да кажа нищо повече срещу Сесил. Нали ще пазите това в тайна? Нито дума?