Читать «Другата кралица» онлайн - страница 254

Тя поглежда през залата към мен и виждам, че за миг ме разпознава. Погледът й омеква при вида ми и знам, че любовта ми към нея — която отричам от години — е ясно изписана на лицето ми и тя може да я види. Единствена тя ще разбере истински какво ми струва да стоя тук, да бъда неин съдник, да бъда неин палач. Понечвам да вдигна ръка, но се спирам. Тук съм, за да представлявам кралицата на Англия, аз съм лорд-канцлер на кралица Елизабет, а не любовник на Мери. Времето, когато можех да протегна ръка, за да докосна кралицата, която обичам, отдавна е отминало. Не биваше дори да си мечтая, че мога да протегна ръка да я докосна.

Устните й се разтварят: помислям си, че се кани да ми заговори, и против волята си се навеждам напред, за да я чуя, дори правя крачка напред, с която излизам от редицата на перовете. До мен е графът на Кент, но не мога да остана при него, ако тя иска да ми каже нещо. Ако тази кралица ме извика по име, така, както го изрича, така, както го казва само тя: „Шюзбюи!“, ще трябва да отида при нея, каквото и да ми струва. Ако тя протегне ръка към мен, ще уловя дланта й. Ако пожелае, ще държа ръката й дори докато полага глава на дръвника. Не мога да я отблъсна сега. Няма да я отблъсна сега. Цял живот служих на една кралица, а обичах другата. Разкъсвах сърцето си между тях двете; но сега, в този момент, в момента на смъртта й, аз й принадлежа. Ако кралица Мери ме иска до себе си, ще ме има. Аз съм неин. Аз съм неин. Аз съм неин.

После тя обръща глава и разбирам, че не може да говори с мен. Не мога да се ослушвам, за да чуя гласа й. Загубих я в полза на небесата. Загубих я в полза на историята. Тя е кралица докрай: няма да провали този свой най-велик миг дори с намек за скандал. Тя играе ролята си тук, преди обезглавяването, както е играла ролята си в двете си величествени коронации. Има жестове, които трябва да направи, и думи, които да изрече. Никога няма да ми заговори отново.

Трябваше да помисля за това, когато отидох в стаята й да й съобщя, че присъдата й е произнесена, че ще умре на другия ден. Не си дадох сметка за това. Затова не се сбогувах с нея тогава. Сега изгубих шанса си. Изгубих го завинаги. Не мога да се сбогувам с нея. Или мога да го сторя само шепнешком.

Тя обръща глава и казва нещо на свещеника. Той подхваща молитвите на английски и виждам онова характерно раздразнено свиване на раменете и нацупеното обръщане на главата, което означава, че не е постигнала своето, че някой й е отказал нещо. Нетърпението й, своенравието й, дори тук, на ешафода, ме изпълват с възхищение към нея. Дори на прага на смъртта тя е подразнена, че не постига своето. Настоява за изпълняването на волята си като кралица; и Бог знае, че за мен бе радост да й служа, да й служа с години — много, много години: от шестнайсет години тя е моя пленница, и моя любима.